„Странната война“ в Западна Европа и в средиземноморския басейн ((1939–1943 г.))

За първи път немскофашисткото командуване употреби крупни танкови съединения за решаване оперативно-стратегически задачи. Танковият корпус се състоеше от две танкови и една моторизирана дивизия. В танковата дивизия влизаха два танкови полка с двубатальонен състав, два мотострелкови полка и моторизиран артилерийски полк. Във всеки танков батальон имаше по три роти леки танкове (във всяка рота с четири взвода по пет танка във всеки взвод) и една рота средни танкове със 75-мм оръдия (от три взвода). В ядрото за управление на танковата рота имаше по два танка. По такъв начин, ако се изхожда от данните, приведени в книгата на Гудериан „Танкове — напред“, всичко в танковата дивизия в пълен щатен състав се наброяваха 332 танка.

В географско и военно отношение хитлеристите имаха всички предпоставки за бърза победа. Германската територия от север и запад обкръжаваше значителна част от Полша. Освен това прекомерното разпиляване на полските сили отлично служеше на интересите на немското върховно командуване. Тези благоприятни условия позволиха на немското върховно командуване да планира обкръжаването на полските армии, които се бяха развърнали западно от Варшава, с два концентрични удара (схема 1). На север тези удари се нанасяха откъм Померания и Източна Прусия, а на юг — откъм Силезия. По плана на хитлеристкото командуване бяха образувани висши оперативни обединения: групата армии „Север“ (3-а и 4-а армия) и групата армии „Юг“ (8-а, 10-а и 14-а армия). Групата армии „Север“ (с командуващ Бок) се поддържаше от 1-и въздушен флот, а групата армии „Юг“ (с командуващ Рундщед) от 4-и въздушен флот. Двата флота имаха 1190 бомбардировача (в това число 200 пикиращи) и 700–800 изтребителя54. Операцията на групата армии се планираше на дълбочина от 200 до 250 км. Ударите се нанасяха по стиковете.

Главният удар на участъка на групата армии „Север“ се нанасяше от 3-а армия (с командуващ Кюхлер), която се развръщаше в района на Найденбург; на участъка на групата армии „Юг“ с 10-а армия (с командуващ Райхенау). И двата тези удара бяха насочени към Варшава по концентрични направления, за да се обкръжат главните сили на полската армия.

В центъра на стратегическото развръщане, срещу познанската издатина, заемаха за отбрана резервни немскофашистки войски в състав от осем пехотни дивизии55.

По такъв начин за разлика от полските сили, които бяха равномерно разхвърляни на широк фронт, немските войски настъпваха във флангови групировки, далеч отстоящи едни от други, които „почти напълно се отказваха от действията в центъра (дъгата Одер — Варта)“56. В тези две флангови групировки в направлението на главния удар бяха съсредоточени основните сили на немците.