Сребърен куршум [bg]

Съдията презрително махна с ръка.

— Естествено. И така са нарушили правата на клиентите.

— Бяха в архива и преглеждаха старите дела. Закритите.

— Няма значение. Открити или закрити, това пак е нарушение на адвокатската тайна.

— Наясно съм, ваша чест. Но след като те си отидоха, видях, че са оставили на масата купчина папки. Това бяха делата, които или са се готвели да вземат, или са искали да проучат по-подробно. Прегледах ги и в тях имаше заплахи.

— Заплахи срещу господин Винсънт ли?

— Да. Това бяха дела, в които клиентите са останали недоволни от резултата — било от съдебното решение, било от присъдата. Имаше заплахи и той ги е приел достатъчно сериозно, за да опише точно какво е казано и кой го е казал. Тъкмо това бяха делата, които събираха детективите.

Холдър се отпусна в кожения си стол и сплете пръсти. Обмисли описаната от мен ситуация и ме погледна.

— Тоест смятате, че пречите на следствието, като не позволявате на полицията да си свърши работата, така ли?

Кимнах.

— Питах се дали няма начин да удовлетворим и двете страни. Да не допуснем правата на клиентите да пострадат и в същото време да позволим на полицията да води следствието натам, накъдето сочат уликите.

Съдията отново се умълча, после въздъхна.

— Ще ми се мъжът ми да беше останал — каза накрая. — Много ценя неговото мнение.

— Ами, аз имам една идея.

— Не се съмнявам. Каква?

— Мислех си, че бих могъл да прегледам делата и да съставя списък на хората, които са заплашвали Джери. И да го предам на детектив Бош, наред с някои подробности за самите заплахи. По този начин той ще получи каквото му е нужно, но няма да има самите дела. И той доволен, и аз доволен.

— Бош ли е главният разследващ детектив?

— Да, Хари Бош. От „Грабежи и убийства“. Не си спомням името на партньора му.

— Разберете, господин Холър, даже да дадете на този Бош само имената, пак нарушавате адвокатската тайна. За това може да ви лишат от адвокатски права.

— Ами, мислих и за това и ми се струва, че има изход. Един от механизмите за освобождаване от задължителната поверителност на отношенията с клиентите е в случай на заплаха за сигурността. Ако снощи е знаел, че негов клиент идва да го убие, Джери Винсънт е можел да се обади в полицията и да съобщи името му. Това не би било нарушение на адвокатската тайна.

— Да, но вие предлагате нещо съвсем различно.

— Различно е, ваша чест, но не съвсем. Главният разследващ детектив направо ми каза, че има голяма вероятност самоличността на убиеца на Джери Винсънт да се крие в делата. Сега тези дела са мои. Следователно тази информация представлява опасност за мен. Когато отида да се срещна с тези клиенти, може да се ръкувам с убиеца, без изобщо да го подозирам. Както и да го погледнете, аз се чувствам застрашен, ваша чест, и това ме освобождава от задължителната поверителност.