Сребърен куршум [bg]

— Провери ли? — попитах Лорна. — Колко й е платил?

— Взела е десет процента от първия аванс.

Подсвирнах. Двайсет и пет хиляди долара за нищо. Това поне обясняваше къде е отишла част от първия четвърт милион.

— Добра работа, ако можеш да си я уредиш — отбелязах.

— Обаче нощем ще трябва да спиш с Брайс Андрюс — отвърна Лорна. — Не съм сигурна, че си струва.

Сиско се засмя. Но не и аз, въпреки че тя имаше право. Брайс Андрюс водеше пред жена си най-малко с двайсет години и с поне петдесет кила. Неприятна гледка.

— Това ли бяха посетителите?

— Не — каза Лорна. — Отбиха се и двама клиенти, за да поискат делата си, след като чули по радиото за смъртта на Джери.

— И?

— Отказахме им. Обясних им, че само ти можеш да им върнеш делата, и им обещах да се свържеш с тях до двайсет и четири часа. Това явно не им допадна, обаче в присъствието на Сиско решиха, че е по-добре да почакат.

Тя му се усмихна и здравенякът се поклони, все едно казваше „на вашите услуги“.

Лорна ми подаде един лист.

— Ето ги имената. Има и адреси за връзка.

Погледнах ги. Единият беше от списъка на прокажените, тъй че с удоволствие щях да му върна делото. Вторият случай се отнасяше за непристойно поведение, за който смятах, че бих могъл да направя нещо. Един шериф наредил на клиентката на Винсънт да излезе от водата на плаж в Малибу. Тя плувала гола, само че това станало очевидно едва когато шерифът й наредил да излезе на пясъка. Тъй като се касаело за закононарушение, той трябвало да се увери в престъплението, за да арестува нарушителката. Но като й наредил да излезе от водата, шерифът сам станал причина за извършване на престъплението, за което я арестувал. Това нямаше да мине в съда. Знаех, че мога да се справя с делото.

— Довечера ще се срещна с тях — казах. — Всъщност искам скоро да се заема с всички дела. Ще започна с посещение в Арчуей Пикчърс. Ще взема Сиско. Лорна, събери всичко, каквото ти трябва от тук, и се прибери вкъщи. Не искам да оставаш сама в кантората.

Тя кимна, но попита:

— Сигурен ли си, че Сиско трябва да дойде с теб?

Изненадах се, че задава този въпрос пред него.

Имаше предвид ръста и външния му вид — татуировките, обецата, ботушите, кожения елек и така нататък — изобщо заплашителността, която излъчваше. Лорна се опасяваше, че той ще прогони повече клиенти, отколкото ще помогне да привлечем.

— Да — отвърнах. — Трябва. Когато не се налага натиск, просто ще ме чака в колата. Освен това искам да ме вози, за да имам възможност да прегледам делата.

Погледнах го. Той кимна. Явно беше съгласен с мен. Можеше да изглежда глупаво с рокерския си елек зад волана на линкълн, но не възразяваше.