Ледено ухапване

— Не, не съм — побърза да я опровергае Кристиан.

Тя поклати раздразнено глава.

— Честно казано, не мога да си обясня откъде е придобил такива ужасни маниери на общуване. Не и от мен. — Това е съвсем очевидно, помислих си аз.

— Какво правите тук? — попитах ги.

— Исках да прекарам малко време с тези двамата. — Лека бръчка се появи на челото й. — Но не обичам да се мотая из Академията. Там невинаги са много гостоприемни…

Отначало не я разбрах. Ръководството на Академията обикновено позволяваше на всеки член на кралска фамилия да посещава кампуса. Сетне се досетих.

— Заради… заради онова, което се е случило… Спомних си колко зле се отнасяха всички към Кристиан заради родителите му и не останах изненадана от откритието, че леля му е била подложена на същата дискриминация.

Таша сви рамене.

— Така стоят нещата. — Потърка ръце и въздъхна. От дъха й в студения въздух се образува заскрежено облаче. — Но по-добре да влезем вътре и да си запалим огън.

Хвърлих един последен, изпълнен с копнеж поглед към замръзналото езеро и ги последвах вътре. Хижата беше учудващо скромно обзаведена, потънала в прахоляк. Имаше само една стая. В ъгъла бе поставено тясно легло, без завивки, а върху стената се виждаха няколко лавици, където навярно са подреждали хранителните продукти. Но имаше и огнище и не след дълго огънят стопли малкото помещение. Петимата насядахме на пода, сгушени около бумтящите пламъци, а Таша ни поднесе бонбони Маршмалоу, които разтопихме на огъня.

Докато се наслаждавахме на това лепкаво блаженство, Лиса и Кристиан си бъбреха задушевно, както винаги. За моя изненада Таша и Дмитрий също разговаряха доста свойски. Очевидно се познаваха. Всъщност никога досега не го бях виждала толкова оживен. Дори когато се държеше мило с мен, винаги запазваше сериозния си вид. А с Таша се шегуваше и смееше.

Колкото повече я слушах, толкова повече я харесвах. Накрая не се стърпях и я попитах:

— Ще дойдеш ли с нас в ски курорта?

Тя кимна и като сподави прозявката си, се протегна като котка.

— От векове не съм се качвала на ски. Все не ми остава време. Пазех отпуската си за тази почивка.

— Отпуската? — Изгледах я с любопитство. — Но ти… имаш ли работа?

— Колкото и тъжно да звучи, да — отвърна Таша, макар че не ми се стори особено натъжена. — Преподавам бойни изкуства.

Зяпнах от удивление. Нямаше да съм по-изненадана, ако беше заявила, че е астронавт или телефонна врачка.

Много от членовете на кралските фамилии изобщо не работеха или, ако все пак се занимаваха с нещо, то обикновено бе свързано с инвестиции или друг доходен бизнес, за да се увеличават богатствата на фамилията. Малцината сред тях, които действително работеха, със сигурност не се посвещаваха на бойните изкуства или каквото и да е друга работа, изискваща физически усилия. Мороите притежаваха редица ценни качества: изключително силно развити сетива, като зрение, обоняние, слух, както и силата на магиите си. Но телата им бяха високи и слаби, с деликатни и крехки кости. Освен това слънчевата светлина ги изтощаваше. Е, всички тези неща не биха попречили на някого да стане боец, но все пак би било сериозно предизвикателство. С течение на времето сред мороите се бе утвърдила идеята, че най-добрата тактика е добрата защита, и повечето от тях избягваха физическите конфликти. Те се криеха в добре укрепени места, като Академията, като винаги разчитаха на по-силните и по-издръжливи дампири да ги пазят.