Ледено ухапване

— След — отвърна тя на въпроса ми. Но не сведе очи, нито ми се стори смутена, макар че забелязах как лицето й се натъжи. — Какво знаеш за случилото се?

Погледнах към Кристиан.

— Само основното.

— Разбирам — кимна Таша. — Знаех в какво се бяха превърнали Лука и Мойра, но все още не бях подготвена. Нито душевно, нито психически и емоционално. Дори ми се струва, че ако се наложи отново да преживея всичко, пак няма да съм подготвена. Но след онази нощ се вгледах в себе си, фигуративно казано, и осъзнах колко съм беззащитна. През целия си живот дотогава се бях осланяла на пазителите да ме защитават, да поемат цялата грижа за мен. Но с това не искам да кажа, че пазителите не са способни. Както вече заявих, ти вероятно ще ме победиш в директна схватка. Но те — Лука и Мойра — повалиха двамата пазители, преди да осъзнаем какво става. Не им позволих да вземат Кристиан, но бях на косъм от провала. Ако другите не бяха пристигнали, щях да съм мъртва, а той… — Млъкна и се намръщи, преди да продължи. — Реших, че не искам да умра по този начин, не и без да окажа реална съпротива, без да сторя всичко, което е по силите ми, за да защитя себе си и тези, които обичам. Затова изучих всякакви техники за самозащита. А не след дълго се оказа, че не съм добре приета в тукашното висше общество. Затова се преместих в Минеаполис, където се изхранвам, като обучавам други на методите на самоотбрана.

Без съмнение в Минеаполис живееха и други морои, макар че само Бог знаеше защо, но можех да чета между редовете. Тя се е преместила там и се е сляла с хората, за да се изолира от другите вампири, също както бяхме постъпили двете с Лиса за две години. Започнах да се питам дали нямаше и нещо друго, скрито между редовете. Тя спомена, че изучавала всякакви техники за самозащита — очевидно не само бойни изкуства. В съответствие с разбиранията си за тактика и защита мороите бяха на мнение, че магиите не бива да се използват като оръжие. Преди много време те са ги прилагали по този начин и някои морои и днес тайно го практикуваха. Знаех, че Кристиан е един от тях. Внезапно се досетих откъде е придобил тези умения.

Възцари се тишина. Трудно бе да се слуша толкова тъжна история. Но Таша, осъзнах аз, беше от онези хора, които винаги успяват да подобрят настроението на компанията. Това ме накара още повече да я харесам, а и през останалото време тя ни забавляваше само с описания на забавни случки. Не се надуваше като мнозина от мороите, а открито изтъкваше недостатъците на много от тях. Оказа се, че Дмитрий познава повечето от тези, за които Таша ни разказваше. Честно казано, не можех да не се запитам как някой толкова антисоциален тип като него познаваше всеки от обществото на мороите и обществото на пазителите. При това от време на време добавяше по някоя подробност към нейния разказ. Двамата непрекъснато ни караха да се смеем истерично, докато накрая Таша не погледна часовника си.