Фантома на Лондон
- Автор: Уоллес Эдгар Ричард Горацио
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Стайков
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Фантома на Лондон». Краткое содержание книги:
В този момент към тях се приближи малък автомобил. Шофьорът скочи от мястото си и отвори вратата. От колата излезе красива и елегантна дама. Въпреки че изглеждаше крехка, на лицето й беше изписана решителност и деловитост.
— Красавица, нали? — забеляза Алън. — И ваша стара позната.
— Нима това е госпожа Милтън?
— Да, това е тя и аз трябва да тичам след нея, защото имам бърза и неотложна работа. Вие знаете как да ме намерите в случай на някаква опасност, нали, Мери?
Тя го проследи с поглед, докато влезе в Скотланд ярд — зданието, от което беше запазила най-лоши спомени, свързани с брат й, и отново потъна в мисли за Джон. Вероятно за това не забеляза как до колата се приближи доктор Ломънд.
— Какво мрачно здание! — продума той. — Откъснаха ме от всекидневните ми занимания и ме повикаха тук заради бедното същество.
Мери си представи, че са извикали доктора да огледа някакъв труп, и цялата потрепери.
Сякаш отгатнал мислите й, доктор Ломънд се разсмя.
— Не се безпокойте, тя е жива и доста хубавичка! — след което бързо добави: — Може би ще ми разрешите да намина някога при вас? Много бих искал да си поговорим…
— Ще се радвам много, докторе! — искрено отвърна тя.
Мери недоумяваше коя беше хубавата млада жена, за която той говореше, и изведнъж се сети, че това можеше да бъде само нейната непозната гостенка — Кора Милтън.
Майстер губи хладнокръвие
— Защо делото за Фантома е възложено на полковник Уолфорд? Та той съвсем не е наясно с него! — ядосано каза инспектор Блис, след като влетя в кабинета.
Алън му обясни, че делото е дадено на полковника, защото главният инспектор в момента е болен.
— Ако Фантома действително се е върнал — започна той, — а в Скотланд ярд всички са уверени в това…
— Фантома… — прекъсна го Блис с презрителна усмивка, — вие се надявате да го заловите. Впрочем, какво е писал за него Хекит в затвора? Нима вие, инспекторе, вярвате, че Хекит знае нещо?… Виждам, че докато ме нямаше, вие сте станали много доверчиви тук, в Скотланд ярд!
Блис се държеше предизвикателно, като че ли искаше непременно да се скара с Алън, но последният беше търпелив.
— Хекит твърди, че е виждал Фантома…
— Това са глупости!…
— Доктор Ломънд намира…
— Хич не искам да чувам мнението на някакъв си съдебен лекар. Той вече се показа като особено нахален, след като има смелостта да ми дава указания по служебни въпроси.
За Алън беше новост, че Блис не се разбира със стария и твърде спокоен доктор.
— Аз мисля, че той е запознат добре с нещата и съветите му не са за пренебрегване…
— Той е един най-обикновен лекар… А колкото до Хекит, интересува ме само как може да се проверят показанията му.
— Вие самият бихте могли да ги проверите — забеляза Алън. — Чух, че веднъж почти ви се е удала възможност да арестувате Фантома.
— В деня, когато се опитах да го арестувам, той стоеше гърбом към мене и щом го наближих, извади нож и го заби в гърдите ми. Само една щастлива случайност ме спаси тогава. Кой друг го е виждал, освен мен?
— Изглежда, Майстер — забеляза Алън.
— Не мисля, че и Майстер някога го е виждал, пък и да го е виждал, той едва ли ще ни каже.
Докато се водеше този разговор между двамата инспектори, в стаята влезе полковник Уолфорд.
— Човекът, който ви е писал от затвора за Фантома, е тук, господин полковник — обърна се към него Алън.
— Нима вие действително смятате, че Хекит познава Фантома? — попита Блис.
— Честно казано, не вярвам в това — отговори полковникът. — Но трябва да се убедя все пак. Доведете го тук, инспектор Уембъри!
Сем Хекит влезе в стаята. Изглежда, че този човек, който на няколко пъти беше излежавал тежки наказания, никак не беше смутен от факта, че се намира в Скотланд ярд. Погледът му обиколи присъстващите и се спря на Блис.
— Вероятно познавате добре инспектор Блис? — попита Алън.
— Блис — повтори Хекит и веждите му се набръчкаха. — Много сте се променили!… Преди не носехте брада…
— Не дрънкайте глупости! — прекъсна го Блис.
Полковникът се обърна към Хекит:
— Писахте ми писмо, ако не се лъжа, нали, Хекит? Ето го.
„Уважаеми господа,
Надявам се, че това писмо ще ви завари в добро здраве… Тук всички разговори се въртят около Фантома, който се е удавил в пристанището на Сидни. Сега, когато той не е вече между живите, мога да ви разкажа за него, защото аз съм го виждал, и мисля, че мога да ви бъда полезен.“