Шантарам
- Автор: Робъртс Грегъри Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Шантарам». Краткое содержание книги:
— Мислиш, че се майтапя ли? — изпухтя възмутено Дидие.
— Не, съвсем не.
— Истина е, уверявам те. Имаше малка война за този бизнес. Дори точно сега, докато си говорим, пристигат победителите. Това са Байрам и хората му. Той е иранец. Байрам налага правилата и е един от хората, които работят за Абдул Гани, който, на свой ред, работи за един от тарторите на престъпността в града, Абдел Кадер Хан. Те спечелиха тази малка война и сега контролират бизнеса с паспортите.
С леко кимване посочи група младежи, облечени в модни западни джинси и якета, които току-що бяха влезли през един от сводестите входове. Те отидоха при тезгяха на управителя и топло поздравиха собствениците на ресторанта, а после се настаниха в другия край на салона. Водачът на групата беше висок здравеняк, малко попрехвърлил трийсетте. Той вдигна кръглото си добродушно лице над главите на другарите си и огледа заведението отдясно наляво, като откликваше на почтителните кимвания и приятелските усмивки на познатите си по другите маси. Когато погледът му попадна върху нас, Дидие му махна за поздрав.
— Кръв — произнесе той тихо през ослепителната си усмивка. — Още доста време тези паспорти ще бъдат подпечатвани с кръв. За мен това е нищо. По отношение на храната аз съм французин, на любовта — италианец, а в деловите работи — швейцарец. Швейцарец и половина.
Строго неутрален. Но за тези паспорти ще се пролее още кръв, убеден съм.
Той се обърна към мен и примига веднъж, два пъти, сякаш прекъсваше нишката на унеса с плътните си мигли.
— Сигурно съм пиян — заяви той с радостна изненада. — Да му ударим още по едно.
— Ти давай, аз ще си ближа това. Колко струват тези паспорти?
— От сто до хиляда… В долари, разбира се. Искаш да купиш ли?
— Не…
— А, това е „не“ на бомбайски пласьор на злато. Не, което означава „може би“, и колкото по-пламенно е „не“-то, толкова по-определено е, „може би“. Като ти потрябва, ела при мен. Ще ти го уредя — срещу малка комисионна, разбира се.
— Ти много ли… комисионни изкарваш тук?
— М-м, върви ми, не мога да се оплача — ухили се той и сините му очи блеснаха зад лупите на розовата алкохолна влага. — Връзвам двата края, дето се вика, и като ги вържа, и двата края ми плащат. Точно тая вечер уредих една продажба — две кила хашиш от Манали. Виждаш ли онези италиански туристи там, до плодовете — типът с дългата руса коса и момичето в червено? Искаха да купят. Един… оня на улицата, там босият с мръсната риза, чака си комисионната. Той ги праща при мен, а аз, на свой ред, ги пращам при Аджай. Аджай върти бизнеса с хашиш и е отличен престъпник. Виж го, сега седи с тях и всички се хилят. Сделката е сключена. Работата ми за деня е свършена. Аз съм свободен човек!
Дидие тупна по масата да му донесат още едно, но когато донесоха шишето, той го стисна в две ръце и се вторачи в него с умислена физиономия.
— Колко дълго ще останеш в Бомбай? — попита, без да ме поглежда.
— Не знам. Странно, през последните няколко дни всеки ме пита това.
— Вече се задържаш по-дълго от обичайното. Повечето хора нямат търпение да напуснат града.
— Има един гид, казва се Прабакер, познаваш ли го?
— Прабакер Каре? Голямата усмивка?
— Точно той. Развежда ме насам-натам от седмици. Видях всички храмове, музеи и художествени галерии и много пазари. От утре сутринта ми е обещал да ми показва неща от другата страна на града — наистинския град, както го нарече той. Заинтригува ме. Ще поостана да поогледам, а после ще реша къде искам да ходя. Не бързам за никъде.
— Много е тъжно да не бързаш за никъде. На твое място нямаше да си го призная толкова спокойно — каза ми той, все така втренчен в бутилката. Когато не се усмихваше, лицето му изглеждаше провиснало, отпуснато и болезнено сиво. Не беше добре, но това не беше онази болнавост, която трябва да се постараеш да преодолееш. — В Марсилия имаме поговорка: „Човек, който няма закъде да бърза, не стига бързо доникъде“. Аз от осем години нямам закъде да бързам.