Робинята

за това предизвикват неприятни тревоги, смътни, но досадни.

Сега мисля за нея, докато отпивам капучино от „Старбъкс“ и се опитвам да чета

Мураками. 5 Възможно ли е човек да е толкова послушен и кротък? Какво ли детство е имала

Илза, за да се превърне в подобна личност? Когато я попитах за това, тя ми отговори, че

детството й било обикновено. Дали й повярвах? Защо си избра господар толкова по-

възрастен от нея? Достатъчно стар, за да й бъде баща. Тук сигурно се криеше някаква тайна,

която тя не желаеше да сподели дори с мен.

Внезапно мислите ми бяха прекъснати. Нещо се удари отзад в стола ми. Кафето ми се

изплиска от чашата и се разля в скута ми. Членът ми бе попарен от врялата течност през

панталона и боксерките. Обзе ме дива ярост и се завъртях към виновника.

— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш? Трябва да внимаваш повече!

Не е нужно да крещя. Гласът ми показва ясно авторитета на дългите години

доминиране.

— О, ужасно съжалявам!

Първото ми впечатление е за младост, закръгленост и леко рошава глава, която е

привлекателна по особен начин.

— Нараних ли ви?

Момичето забелязва кафето по панталона ми.

— О, боже! Толкова съм схваната!

Очите й са меки и кафяви, скрити от очила с метални рамки. Докато тя гледа

притеснено петното на скута ми, откривам, раздразнено, че полусвареният ми пенис се

втвърдява в отговор на вниманието й.

Младата жена не пропуска гледката. В гласа й все още се долавя загриженост, но вече

има и следа от смях.

— Наистина се извинявам. Ще платя за химическото чистене, разбира се.

— Няма нужда — отвръщам по-грубо, отколкото възнамерявах, като придърпвам стола

си към масата и се опитвам да прикрия ерекцията си. — Прислужницата ми ще почисти

лекето.

Неволно в мислите ми проблясва образа на Илза, застанала на колене, гола, с

изключение на нашийника, търкаща панталона ми на старомодна дъска. А аз стоя над нея,

мастурбирам и се празня в косата й. Образът само засилва ерекцията ми. Мисля, че това е

ключът към съвършенството на велик господар: извратено въображение, което не спира да

работи, дори в най-неподходящите моменти.

— Моля ви, позволете ми да направя нещо, за да ви компенсирам. Ще ви черпя друго

кафе.

Преди да успея да я спра, младата жена е до щанда и говори с продавачката. Преструвам

се, че чета, но разучавам жената внимателно и се опитвам да я преценя.

По-дебеличка е от общоприетото, но тежестта й е идеално разпределена в

съблазнителни извивки. Мекият зелен пуловер и джинсите подчертават това. Има права

кестенява коса, която се е опитала да хване на конска опашка, но няколко кичура са

увиснали около лицето й. Движи се решително, солидно и самоуверено. Съпоставям

тромавата й походка, докато се движи между масите с двете чаши кафе, с елегантната грация

на Илза. Въобще не може и да става дума за сравнение, но все пак откривам, че желая тази