Робинята

удоволствие.

И така, с натежало сърце, Миранда Меридаун се завърна в Литъл Костърбейн, когато

областният съдия възложи нова работа на палача. Осъденият беше на около двайсет и две

години, почти на нейната възраст. Тя отиде в затвора и дръзко поиска да го види. Веднага й

отказаха в името на почтеността, въпреки обяснението й, че бе дошла да премери

височината и теглото му, за да помогне на баща си. Излъгаха я, че осъденият е болен от

подагра. После възмутено й казаха, че заслужавала бой с пръчка. Тя знаеше, че баща й по-

скоро би умрял, отколкото да изпълни подобно наказание. Желанието й да види високия

младеж бе огромно и отказът на тъмничаря само го засили.

С помощта на слугиня от странноприемницата, тя се преоблече в парцали, свалени от

гърба на проста селянка. Изпрани грижливо, дори вехтите дрехи изглеждаха чаровно върху

Миранда Меридаун. Разкриваха малко от златистата й коса, извивките на младото й тяло и

големите виолетови очи. Но въпреки това тя можеше да мине по пазарските улици в града,

без да привлече повече внимание от някоя изкаляна селянка.

След като се отби при билкаря, Миранда купи прясно месо, хляб и малък пудинг, заедно

с две големи халби силна бира. Покупките бяха предназначени за последната вечеря на

осъдения, който щеше да бъде обесен призори.

Миранда откри младия обект на желанията си в най-тъмната килия в затвора. Той не

беше в добро състояние и вонеше. Лежеше там от две седмици и силно се нуждаеше от

къпане. На всичкото отгоре бе хранен само с долнопробна карантия, която спестяваше пари

на тъмничарите и им осигуряваше богата храна за самите тях.

Миранда притежаваше неустоим чар и сега, в ролята на проста селянка, тя убеди

тъмничаря, в името на християнското милосърдие, да пусне брат й от затвора за една нощ, за

да му даде възможност да се помири с Господ. Тъмничарят, вече леко пиян, изгълта една от

силните й бири и освободи момчето, като накара Миранда да обещае, че ще го върне

призори за бесенето. После мъжът се усмихна топло и падна по лице на пода, както

обикновено правеше в този късен час на деня. Миранда знаеше от баща си, че лош човек

можеше да е глупав, но глупав човек не бе задължително да е лош. Тя разумно прие, че

тъмничарят бе от втория тип и заключи, че ако той се събуди преди разсъмване, няма да

вдигне тревога. В противен случай, тя би размазала главата му с халбата, за да гарантира

мълчанието му.

Младежът бе непознат в града и не привлече никакво внимание в мизерните си дрехи.

Всички приеха, че просто отива някъде с жена си. А и момчето не вонеше повече от другите

селяни по пътя. Двамата младежи отидоха в плевнята на фермата, където живееше

семейството на слугинята от странноприемницата. След като влязоха вътре, единственото

им осветление бе сребристата лунна светлина, която се процеждаше през открехнатата

врата. В тази топла и приятна вечер не бе нужна друга светлина.