Робинята
- Автор: Якубовски Максим
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «Робинята». Краткое содержание книги:
агресивни. Често му пишеха, че искат да ги чука в задника или да се изпразни в устата им.
Искаха да бъдат пляскани, чукани, завързвани, лизани. Искаха всеки отвор запълнен и чукан
грубо. Сексуалните им преживявания варираха от опасни до странни. Една жена му каза, че
правила секс в кино, друга — правила минет на кон.
— Сексът ли бе причината първата ти съпруга да те напусне? — попита Люляк69.
Томас се замисли.
— Не. Сексът винаги беше чудесен.
— Защо тогава те напусна?
Томас имаше само един спомен защо жена му го бе напуснала. Спомен, който
преживяваше често в сънищата си или наяве. Понякога го посещаваше неочаквано през деня
в службата или когато шофираше към къщи. Всичко друго от онази нощ преди три години —
телефонното обаждане, препускането към болницата, неудобния начин, по който бе обяснил
станалото на дъщеря им, виждаше само като отделни снимки, но никога не смееше да отвори
албума с образи на истинското събитие.
— Запозна се с някого — излъга той.
— Ти изневеряваше ли й, докато бяхте женени?
— Веднъж — отново излъга той. — А ти?
— Веднъж.
— Струваше ли си?
— О, господи, да!
— Защо приключи?
— Чувство за вина.
Томас си спомни как чакаше да му съобщят състоянието на жена му и се опитваше да не
мисли за ужасния израз, използван от доктора: „Измъкнали тялото й от колата…“ Молеше
се на Господ, в когото не вярваше, тя да е добре и се тревожеше повече, отколкото си бе
представял, че е възможно. Изведнъж старец с влажни сини очи, хванал заръка дребничка
старица, се приближи към него.
— Вие ли сте съпругът?
Томас се обърка. Трудно му бе да се съсредоточи.
— Какво?
— Вие ли сте съпругът? — повтори старецът.
— На жената от катастрофата? — добави дребничката жена.
— А, да.
— Ужасно съжаляваме — изхлипа старецът. — Не я видяхме. Дори не видяхме червения
светофар. Вината беше изцяло наша.
— Ние шофирахме другата кола — обясни жената.
Томас се огледа наоколо. Всички в чакалнята наблюдаваха малката им драма.
Той се завъртя към стареца и внезапно усети нещо, което не бе изпитвал преди. Болката
му не бе изчезнала, напротив, но знаеше, че не иска и друг да страда като него. Стори му се,
че пред очите му се разкрива непозната пътека. Той се наведе към стареца и прошепна:
— Знам, прощавам ви.
— Не знам дали бих могла да го направя отново — каза Люляк 69. — Може би. Но не
искам друга връзка. Съпругата ти разбра ли какво си направил?
— Не.
— Струваше ли си?
— Да — отговори Томас и го обзе чувство за вина. — А какво би искала, ако не връзка?
— попита той.
— Искам просто да правя секс.
Той се засмя, хвърли поглед към вратата на кабинета си и завъртя монитора само към
себе си.
— Радвам се, че и това е един от общите ни интереси — сподели той.
— И ти ли искаш същото?
— Ами аз съм мъж и сексът винаги е приоритет.
Внезапен имейл му напомни за плановете му за обед.
— Хей, трябва да изляза за момент. Ще бъдеш ли тук по-късно?
— Ще бъда — увери го тя.
Той изключи компютъра.
Минута по-късно го включи отново и се върна в сайта.
— Мислех, че трябва да отидеш някъде — каза Люляк 69.
— Плановете ми се промениха — отговори Томас.
Не можеше да я остави.
— Винаги съм имала една фантазия — довери му се Люляк 69 в края на работния ден.
— Искаш ли да я чуеш?
— Иска ли питане?
— Добре. Просто срещам някакъв непознат… винаги си представям в парка… виждам
се как стоя до парапет и нося къса пола. Мъж застава зад мен и вдига полата ми. Дори не се
завъртам назад и не виждам лицето му… Чувствам ръцете му около кръста си, целувките му
по врата си и твърдия му член. Бърз и груб… искаш ли да чуеш нещо?
— Да.
— Започнах да се галя.
Томас вече бършеше сперма от клавиатурата си и се молеше някой да не влезе в
кабинета му. Той смачка влажната салфетка и я метна в кошчето до бюрото.
— И аз също — отговори той.
— Галиш пениса си?
— Неточно.
— Слушай, искаш ли да продължим разговора по-късно? — попита Люляк 69.
— По-късно довечера?
— Лично.
Планираха сексът им да е анонимен. Без истински имена, разговори и официалности.
После щяха да изтрият имената си от сайта и никога вече да не се търсят. Хотелът щеше да е
„Ренесанс“ в пристанището на Болтимор, а часът — един на обед. Преди да си тръгне от