Бебето на Розмари
- Автор: Левин Айра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ралица Ботева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Бебето на Розмари». Краткое содержание книги:
— Вече го сторихте — прекъсна я мисис Кастивът, която замрежваше един кафяв чорап и не поглеждаше към Розмари. — Сложете си го.
— Ще свикнете с миризмата преди да се усетите — успокои я Лора-Луис.
— Хайде, сложете го — настоя мисис Кастивът.
— Благодаря ви — каза Розмари и несигурно нахлузи верижката през глава и пусна топчето в деколтето на роклята си. То се плъзна между гърдите й отначало студено и дразнещо. „Ще го сваля, когато си тръгнат“ реши тя.
— Един наш приятел изработи верижката на ръка — каза Лора-Луис. — Той е пенсиониран зъболекар и хобито му е да прави бижута от сребро и злато. Ще се запознаете с него у Мини и Роман някоя… в някоя от близките вечери. Сигурна съм, защото те често посрещат гости. Вероятно ще се запознаете с всичките им приятели, с всичките ни приятели.
Розмари вдигна очи от ръкоделието си и видя, че Лора-Луис се бе изчервила от смущение и затова бе изрекла последните си думи някак забързано. Мини беше заета с кърпенето и нищо не бе забелязала. Лора-Луис се усмихна и Розмари се усмихна в отговор.
— Сама ли шиете дрехите си? — попита я Лора-Луис.
— Не — отвърна Розмари, доволна от смяната на темата. — От време на време се опитвам, но все нещо не е както трябва.
Всъщност вечерта премина доста приятно. Мини разказа няколко забавни истории от детството си в Оклахома, а Лора-Луис даде на Розмари няколко полезни съвета относно ръкоделието й и разгорещено обясни как Бъкли, кандидатът за кмет на консерваторите, щял да спечели предстоящите избори въпреки значително по-добрите шансове на другата страна.
Гай се прибра в единайсет и бе необичайно тих и необщителен. Той поздрави всички, наведе се и целуна Розмари по бузата.
— Единайсет! — възкликна Мини. — Кога стана! Хайде, Лора-Луис.
— Елате ми на гости, Розмари — покани я Лора-Луис. — У дома съм по всяко време. Живея в 12Е.
Двете жени прибраха ръкоделията си и бързо си тръгнаха.
— И тази вечер ли ти беше интересно като вчера? — запита Розмари.
— Да — отвърна той. — А ти добре ли прекара?
— Поносимо. Свърших и малко работа.
— Виждам, харесва ми.
— Освен това получих подарък — и тя му показа амулета. — Беше на Тери. Подарък от тях. Тя ми го показа. Сигурно са им го върнали… от полицията.
— Може би тогава изобщо не е бил на врата й — усъмни се Гай.
— Сигурна съм, че е бил. Тя толкова се гордееше с него… все едно, че е първият и единствен подарък в живота й — Розмари свали амулета от врата си, задържа го на дланта си, полюшваше го и го разглеждаше.
— Няма ли да го носиш? — попита Гай.
— Мирише ми — обясни тя. — В топчето има нещо, което се нарича корени от танис. — Тя протегна ръка към Гай. — От прословутата зимна градина.
Гай го подуши и сви рамене.
— Не е толкова лошо — каза той.
Розмари отиде в спалнята, отвори едно чекмедже на тоалетката, където държеше ламаринена кутийка от чай, пълна с разни джунджурии.
— Някой да иска танис? — запита тя, загледана в отражението си в огледалото. После постави амулета в кутийката, затвори я и затвори чекмеджето.
— Щом си го приела, би трябвало да го носиш — каза Гай от коридора.
Същата нощ Розмари се събуди и видя Гай да седи до нея в леглото и да пуши в тъмното. Запита го какво има.
— Нищо — отвърна той — Просто безсъние, това е всичко.
„Историите на Роман за звездите от едно време“ помисли си Розмари „са му развалили настроението, защото го карат да мисли, че собствената му кариера напредва по-бавно от тези на Хенри Ървинг и Форбс-еди кой си. Тази вечер отиде пак там да слуша сигурно от мазохизъм.“ Тя го докосна по рамото и му каза да не се тревожи.
— За какво?
— За нищо.
— Добре — отвърна той. — Няма.
— Ти си най-великият — каза тя. — Нали знаеш, че си? И всичко ще бъде наред. Ще ти се наложи да учиш карате, за да се отървеш от фотографите.
Той се засмя и цигарата освети лицето му.
— Ще се случи всеки момент — каза тя. — Ще ти предложат нещо голямо. Нещо достойно за теб.
— Зная — каза той. — Хайде да спиш, миличка.
— Окей. Внимавай с цигарата.
— Ще внимавам.
— Събуди ме, ако не можеш да заспиш.
— Разбира се.
— Обичам те.
— И аз те обичам, Роз.
След един-два дена Гай донесе два билета за съботното представление на пиесата „Вълшебства“, които бил получил, както сам обясни, от Доминик, преподавателя му по сценична реч. Гай беше гледал пиесата преди години, още на премиерата. Розмари отдавна искаше да я види.