Бебето на Розмари
- Автор: Левин Айра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ралица Ботева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Бебето на Розмари». Краткое содержание книги:
И този месец за пореден път той бе спечелил, а тя беше загубила в недостойното съперничество, в което той дори не съзнаваше, че участва. „По дяволите!“ каза тя и силно блъсна кутията с кафето върху печката. От стаята с телевизора Гай извика:
— Какво стана?
— Ударих си лакътя — извика тя в отговор.
Сега поне причината за лошото й настроение през цялата вечер беше ясна. И все пак, по дяволите! Ако живееха заедно и не бяха женени, досега петдесет пъти да е забременяла!
Седма глава
На другата вечер след вечеря Гай отиде у семейство Кастивът. Розмари почисти и подреди кухнята и тъкмо се чудеше дали да шие възглавничките за сядане на еркерния прозорец или да легне да чете „Момчето в обетованата земя“, когато на входната врата се позвъни. Беше мисис Кастивът, а заедно с нея и още една жена, ниска, закръглена и усмихната, която носеше на ревера на зелената си рокля предизборна значка на кандидата за кмет Бъкли.
— Здравейте, миличка! Нали не ви притесняваме? — каза мисис Кастивът, щом Розмари отвори вратата. — Това е Лора-Луис Макбърни, моя близка приятелка, живее на дванайсетия етаж. Лора-Луис, това е съпругата на Гай, Розмари.
— Здравейте, Розмари. Добре дошли в Брамфорд!
— Лора-Луис току-що се запозна с Гай у нас и поиска да се запознае и с теб и затова се отбихме. Гай каза, че си тук и не си заета с нещо важно. Може ли да влезем?
Розмари безропотно ги покани във всекидневната.
— О, вие имате нови столове — каза мисис Кастивът. — Колко са красиви!
— Донесоха ги днес сутринта — каза Розмари.
— Добре ли сте, скъпа? Изглеждате уморена.
— Добре съм — отвърна усмихнато Розмари. — Днес е първият ден от цикъла ми.
— И вие сте на крак? — изненадано каза Лора-Луис и седна. — Когато на мен ми беше първи ден, толкова ме болеше, че не можех нито да се движа, нито да ям, нито нищо. Дан трябваше да ме пои с джин със сламка, за да успокои болката, а по онова време ние бяхме стопроцентови въздържатели, ако не се броят тези случаи.
— Днешните млади момичета по-лесно издържат болестите на крак, в сравнение с нас — обясни мисис Кастивът и също седна. — Сега те са по-здрави, отколкото бяхме ние и това се дължи на витамините и на по-доброто медицинско обслужване.
И двете жени бяха донесли еднакви зелени кошнички за шев и Розмари с изненада видя как ги отвориха и Лора-Луис извади плетка, а мисис Кастивът извади дрехи за кърпене и се приготвиха да прекарат вечерта в ръкоделие и разговори.
— Какви са тия неща там? — запита мисис Кастивът. — Калъфи за табуретки ли?
— Възглавнички за еркерния прозорец — отвърна Розмари и си каза „О, няма как, ще трябва“. Тя си взе ръкоделието и седна при тях.
— Просто невероятно сте променили апартамента, Розмари — похвали я Лора-Луис.
— О, преди да съм забравила — каза мисис Кастивът. — Това е за вас. От Роман и от мен. — Тя пъхна в ръката на Розмари малко пакетче, опаковано с розова тънка хартия. В него имаше нещо твърдо.
— За мен ли? — попита Розмари. — Не разбирам.
— Просто един малък подарък, нищо особено — каза мисис Кастивът, без да обръща внимание на изненадата й. — По случай идването ви в Брамфорд.
— Но, моля ви, нямаше нужда… — Розмари разгърна розовото пакетче. Личеше си, че опаковката бе използвана повторно. Вътре тя намери сребърната филигранна топчица — амулетът на Теди, заедно с верижката. Миризмата, идеща от нея, накара Розмари да извърне глава.
— Наистина е много стара — обясни мисис Кастивът. — На повече от триста години.
— Очарователна е — каза Розмари, като разглеждаше топчицата и се чудеше дали да каже, че Тери й я беше показала. Моментът да стори това отмина.
— Това зеленото вътре се нарича корен от танис — каза мисис Кастивът. — Носи щастие.
„Не и на Тери“ помисли си Розмари, а на глас рече — Прекрасна е, но не мога да приема…