Светът е пълен с чудеса
- Автор: Парсонс Тони
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Светът е пълен с чудеса». Краткое содержание книги:
За Джесика имаше хиляди поводи за унижение при всяко гостуване у Майкъл, Наоко и Клои. Не можеше да понася съжалението на девера си и съпругата му. Те бяха свестни хора, но от чувството, че е непълноценна жена, й бе достатъчно зле, без да се налага да понася загрижените и съчувствени погледи. Фактът, че съчувствието беше искрено и добронамерено само влошаваше положението.
Тя разбираше радостта от дъщеря им — ако Клои беше нейно бебе, Джесика не би я оставила и за една минута. Но къде свършваше разбираемата несдържана радост и започваше непоносимото и нетърпимо самодоволство?
Независимо от всичко трябваше да се държи като възпитан гост и да изразява удивлението си колко много е пораснала Клои от последния път (преди една седмица). Да слуша с жив интерес как Майкъл обсъждаше развитието на ходенето на Клои по голяма нужда или как Наоко, самозабравяйки се, не спираше да говори за хранителните навици и постоянно менящия се ексцентричен вкус на дъщеря си.
Оставете ме на мира, мислеше си Джесика. Не ми стига това, че не мога да имам собствено дете! Наистина ли трябва да ръкопляскам възторжено на всяко чуждо бебе?
Джесика знаеше, че Наоко е добра жена, а Паоло и Майкъл са близки, както тя със сестрите си. Обективно погледнато, Клои бе хубаво бебе — весело, енергично и очарователно. По някакъв свой си плешив, беззъб и по старчески незадържащ начин.
Джесика вече не искаше да идва тук на неделен обяд. Просто й беше твърде тежко.
— Извинете ме — каза със застинала усмивка, която използваше като защита около чуждите бебета.
Напусна набързо стаята, където Наоко държеше плачещата зачервена Клои, Майкъл галеше (като се замислиш) притеснително голямата глава на дъщеря си, а Паоло пазеше почтителна дистанция като незначителен член на дворцовата свита. Дори не забелязаха излизането й от стаята.
Джесика трябваше на всяка цена да посети банята, но из цялата къща бяха поставени тези проклети бебешки врати. Сега, когато Клои вече не лежеше само в креватчето, всяка площадка и стълбище трябваше да бъдат обезопасени. И то заради единайсетмесечно дете, което едва се придвижваше от дивана до масичката (многобройните дистанционни управления бяха източник на несекващ жив интерес от страна на лепкавите пръстчета на Клои), викторианската къща беше превърната в затвор със строг режим.
Клои със сигурност не можеше да премине през тези вратички, които затрудняваха дори възрастен човек. Трябваше да намериш малкото копче отгоре, да го натиснеш и едновременно с това да повдигнеш вратичката. После трябваше да прескочиш долния праг, без да се проснеш по очи. Джесика успя да преодолее три вратички, преди да се заключи в банята. Там опасенията й се потвърдиха. Цикълът й беше започнал.
Още един месец на провал. Още един месец, през който щеше да изпитва чувството, че който и да я бе създал, трябваше да я бракува. Още един месец, когато отново щеше да види разочарованието в погледа на съпруга си, без да посмеят да изкажат онова, което им беше на сърцата — че този брак можеше да си остане завинаги без деца.
Отгоре на всичко цикълът й беше съпроводен с разкъсваща болка, която би накарала всеки мъж да се моли да спре. Няма да заплача, помисли си Джесика. Няма да ме видят как плача.
Само че трябваше да се махне. Трябваше да намери място, където да свали застиналата усмихната маска, да си вземе душ и да се сгуши в обятията на съпруга си. Затова тя почти изтича от банята, спъна се от металната пречка на една отворена вратичка и поемайки внезапно въздух, се строполи по лице.
Когато Джесика се завърна в дневната, Майкъл беше коленичил и играеше на криеница с Клои, чиито сълзи бяха изсъхнали и тя надаваше писъци от удоволствие — говорим за честа смяна на настроенията! — а Наоко осведомяваше Паоло за последните новини от кухнята.
— Опитах да й дам броколи със сладък картоф, но най-смешното е, че тя отказва да яде зелени неща. — Боже мили, Джесика, добре ли си?
Джесика се засмя приповдигнато, с цицина с големината на топка за тенис, която пулсираше на челото й, удареното място на пищяла й туптеше, а дланите на ръцете й бяха зачервени и охлузени от килима.
— О, добре съм, добре съм — отговори тя, като се обърна весело към съпруга си: — Кога стана толкова късно?
Качиха се в колата и тя изля всичко, което й се беше насъбрало, пред Паоло.
— Забелязал ли си, че напоследък на всички им се раждат бебета? На гейове. Лесбийски двойки, които не биха докоснали дори с пръчка нещо с пенис. Шейсетгодишни италиански баби с по един келяв яйчник. Дори четох някъде, че може да започнат да правят бебета от абортиран плод — какво ще кажеш? Някой, който никога не е бил роден, може да има бебе. Но не и аз.