Светът е пълен с чудеса
- Автор: Парсонс Тони
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Светът е пълен с чудеса». Краткое содержание книги:
И понеже справочникът не се славеше със стриктно заплащане, Кат прие. Скоро след това справочникът беше спрян. „Мама-сан“ се премести извън Сохо на по-престижно място, макар че според Кат клиентелата се състоеше от същите младежи с размъкнати панталони, които се редяха на Брюър Стрийт, преди да отидат на танци в „Уаг“, само че с десет години по-възрастни, напреднали с кариерата и с много по-големи възможности. Бригите се радваше на ресторанта си колкото и клиентите.
— Един велик човек е казал „Подреди живота си така, че да не можеш да направиш разлика между работа и удоволствие“.
— Шекспир? — попита Кат.
— Уорън Бийти — отвърна Бригите.
Беше любов от пръв поглед. Дотогава Кат не беше срещала човек, който да цитира Уорън Бийти. Майка й се кълнеше, че веднъж опипал задника й зад кулисите на лондонския „Паладиум“. Бригите се забавляваше както никой друг. След домашната робия през детството й това беше животът, за който Кат бе мечтала.
Когато по-голямата част от града още спеше, двете жени обикаляха пазарите — „Смитфийлд“ за месо, „Билингсгейт“ за риба и „Ню Спиталфийлдс“ за зеленчуци. Червенолики мъже в лекьосани бели престилки си подвикваха в сутрешния здрач. Кат се научи как да наема добри работници за кухнята и как да уволнява некадърните, когато се появят на работа пияни или надрусани, или просто не могат да държат ръцете си далеч от сервитьорките.
Научи се как да омайва търговеца на вина, данъчния ревизор, санитарния инспектор и да не им се плаши. Макар да бе само с четири години по-възрастна от нея, Бригите най-много се доближаваше до представата й за майка.
Тя беше една от онези европейки, които откриват начина на живот, който им харесва, около двайсет и петата си година, и го запазваха завинаги. Никога не се беше омъжвала. Работеше по-здраво от когото и да било сред познатите на Кат и се забавляваше със същия хъс — два пъти направи преходи в подножието на Хималаите, гмуркаше се на Малдивите или прекосяваше с кола Австралия.
Понякога вземаше и Дигби, друг път го оставяше у дома — по-скоро любима част от багажа, отколкото мъж. Бригите се наслаждаваше на живота си и от години беше пътеводна звезда за Кат, показваше й посоката и начините да живееш живота си. Необременено.
Бригите избра снимка, на която с Дигби бяха на заслепяващ очите бял плаж. Малдивските острови? Сейшелските? Последен поглед и снимката замина в машината.
— Какво е направил? — поинтересува се Кат.
— Иска да е с някоя, която може да му предложи нещо ново.
— Какво например?
— Например чифт двайсет и четири годишни цици.
Кат онемя. Изпита ярост. Мъжете не се отнасяха с Бригите по този начин. Тя беше тази, която ги зарязваше.
— Някаква надарена уличница от офиса му. — Бригите хладнокръвно пусна в машината полароидна снимка, на която с Дигби бяха на камили на фона на пирамиди в далечината. Очите й бяха сухи, забеляза с възхищение Кат. Дори в този момент Бригите се владееше. От долния етаж долитаха глъчта и врявата на съботната вечер в „Мама-сан“.
— Исках само да ти кажа, че отвън чакат двама футболисти без резервация.
— Сами?
— Има две жени с тях. Приличат на стриптийзьорки. Е, може и да са им съпруги. Какво да им кажа?
— Кажи им следващия път да се обадят предварително.
— Може да ни направят добра реклама. Отвън чакат няколко фотографи.
— По-добра реклама ще бъде, ако ги върнем.
— Добре.
Кат тръгна да излиза. Гласът на Бригите я спря на вратата.
— Знаеш ли колко навърших тази година?
Кат поклати глава.
— Четирийсет. На четирийсет години съм. Как бих могла да се конкурирам с чифт пищни двайсетгодишни цици?
— Двайсет и четири годишни. И не трябва да се конкурираш. Ти си силна свободна жена, която е видяла и опитала много неща от живота. Не ти е необходимо да се залепиш за някой мъж, за да докажеш, че си личност. Тя трябва да се конкурира с теб.
Бригите започна да се смее.
— О, скъпата ми Кат!
— Ти си шестицата от тотото — започна Кат в опит да възстанови пострадалото й самочувствие, — не тя.
Бригите гледаше с тъга снимка от някакво празненство — Нова година? — после я пусна в машината.
— Бедата е там, Кат, че с остаряването кръгът от потенциални партньори за жените се смалява, но за мъжете нараства. — Тя подаде на машината снимка от някакъв мост в Париж. — И какво остава за жени като нас?