Светът е пълен с чудеса
- Автор: Парсонс Тони
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Светът е пълен с чудеса». Краткое содержание книги:
Ала съботната й нощ беше провалена и й бе трудно да пропъди мисълта, че родителите съсипват първата половина от живота ти, а после нечии чужди деца съсипват втората половина.
Е, сега майка й би се засмяла.
Нямаше сластно любене за Рори и Кат тази нощ и изпиването по чаша вино беше някак формално, като по навик.
Изгълтаха набързо виното, докато в дневната „Уайт Страйпс“ отстъпиха пред хип-хопа, гърмящ от телевизора. Кат се опита да прикрие разочарованието си заради Рори, защото той беше най-добрият и нежен мъж, който беше срещала досега, и вярваше, че го обича.
Беше изморена до смърт. Когато се мушнаха под завивката, двамата се сгушиха един зад друг и скоро след това тя заспа дълбоко въпреки думкането и каканиженето, което се чуваше от телевизора.
Рано призори се събуди много жадна и само по бикини и белия халат за карате, измъкнат от коша с мръсно пране, дошляпа до кухнята в притихналия апартамент.
Ахна, когато запали лампата. Джейк и Джъд седяха по боксерки и дъвчеха препечени филийки.
— О, извинете — каза Кат и извади набързо бутилка „Евиан“ от хладилника, като се отказа от чаша, тъй като чашите бяха в шкафа, което би означавало да се приближи до грубоватите бели крайници на двамата тийнейджъри.
Когато затвори вратата на спалнята след себе си, тя чу гласа на Джъд и общ гробовен смях.
— Не е зле за старо момиче като нея — прозвуча коментарът му.
Майкъл доближи ухилената си физиономия до мърлявото лице на дъщеря си.
— Чия е тази мръсна муцунка? — попита той. — Коя ми е тази дундичка-мундичка? Коя, коя? Сладка дундичка-мундичка! Сладка, сладка! Клои ли е? Клои?
Клои гледаше баща си безизразно.
После се оригна и оригването беше съпроводено с малка струйка повърнато пюре от еко зеленчуци, които изригнаха от устата й и потекоха по брадичката й с трапчинка.
Принудена да слуша тези безсмислени глупотевини, Джесика си помисли: „Че кой не би повърнал след всичко това?“
— Ооо, да не би татковата дундичка-мундичка да я боли пупата? Боли ли я? Боли?
Не може това да е добре за нея, помисли си Джесика. Да говориш на едно бебе като че ли току-що са ти направили пълна лоботомия — не може да бъде добро за развитието й. Но пък какво ли разбирам аз?
Нищо, това разбирам аз.
Докато Наоко почистваше повърнатото от лицето и дрехите на дъщеря си, Майкъл се завтече да донесе цифровата камера за хиляда лири, купена специално, за да запечата повръщането на Клои за бъдещите поколения.
Наоко извади Клои от високото й столче и внимателно я остави да стъпи на пода. Клои ходеше. Е, не точно. По-скоро се олюляваше, помисли си Джесика, докато наблюдаваше племенницата си да пристъпва с мрачната решителност на пияница, който се опитва да запази равновесие, с родителите си от двете й страни като добродушни загрижени полицаи.
— Ще стане много сладка, като й пораснат коса и зъби — отбеляза Джесика.
Майкъл, Наоко и Паоло я погледнаха, сякаш беше изрекла непростимо богохулство.
— Още по-сладка — бързо додаде тя.
— Тя има коса и зъби — усмихна се Наоко, като погали светлокафявия мъх по главата на дъщеря си. — Нали, Клои-чан?
Клои се усмихна, откривайки четири миниатюрни зъбчета, две горе и две долу зад влажната й розова уста. После се друсна на опакованото си с памперс дупе, ококорила от изненада кафявите си очи. Четирима възрастни се втурнаха да й помогнат.
— Ела при чичо Паоло!
Само че Клои не искаше при чичо Паоло. Тя се прилепи към майка си и зарева с пълно гърло, втренчена в Паоло, сякаш той току-що се беше покатерил през прозореца с електрически трион в ръка.
Клои се променяше. Преди няколко месеца, когато си беше бебе, не се интересуваше кой ще я вдигне и ще я гушне. Но сега, само месец преди първия й рожден ден, оставила вече бебешката възраст зад гърба си, тя се вкопчваше в родителите си и проявяваше подозрителност към всички останали. До неотдавна се задоволяваше да лежи по гръб и да й се възхищават. Но сега се превръщаше в малко човече със свои предпочитания, предпазлива към света.
Паоло беше съкрушен. Представяше си, че Клои ще го заобича, както той я обичаше. Ала тя вече му бе обърнала гръб.
Джесика беше доволна, че времето на прегръдките на Клои беше приключило. Когато като новородено я бе държала на ръце, нещо странно се бе случило вътре в нея. Беше много повече от желанието да има собствено дете. Бе ужасното съзнание, че е създадена на свой ред да роди и може би никога няма да изпълни предопределението си.