Забравената стая
- Автор: Чайлд Линкълн
- Серия: Д-р Джереми Лоугън #1
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546557063
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Забравената стая». Краткое содержание книги:
С помощта на фенерчето и компаса Лоугън направи справка в строителните планове. Първо е трябвало да се извършат работите по разрушаването за коридор А, а по-късно за коридор Б.
Той тръгна бавно напред по недовършения коридор, насочвайки фенерчето вляво и вдясно. Беше наясно, че се намира в зоната на строеж и че полуразрушените стени и скосени тавани са неустойчиви. Освен това не само нямаше каска, а проучваше място, обявено за конструктивно ненадеждно.
Продължи на юг още двайсетина метра, оглеждайки се на всички страни, преди пътят му да бъде преграден от два брезента, увиснали от тавана до пода. Единият препречваше пътя му напред, а другият надясно. Бяха заковани и върху тях беше закрепена набързо надраскана табелка:
ВНИМАНИЕ! ОПАСНА ЗОНА.
ВЛИЗАНЕТО ЗАБРАНЕНО.
Той се спря в напоения с прахоляк мрак и се замисли. След малко извади джобно ножче, внимателно изряза малка дупка в брезента и надникна през нея.
Очевидно това беше мястото, където работата по разрушаването беше спряна. Отвъд лежаха помещения, които, макар прашни и от дълго време изоставени, още не бяха докоснати. Какво имаше на това място, та Стречи изведнъж беше решил, че крилото е неустойчиво?
На пода пред брезента лежеше цяло съкровище от оборудване: пистолети за пирони, бойни чукове, компресори, преносими генератори. Човек можеше да си помисли, че работниците са захвърлили инструментите и са побягнали.
Той се поколеба. После се обърна и освети брезента, който препречваше пътя му надясно. Отново използва джобното сн ножче и надникна през изрязания отвор. За негова изненада зад брезента нямаше отвор или коридор, а гола стена.
Това беше странно. Лоугън можеше да разбере защо Стречи ограничава достъпа до даден район, който може да е опасен. Но защо му е било да покрива стената?
Внимателно издърпа брезента, откъсвайки го от пироните, които го държаха от едната страна, и оголи стената. Виждаше се с просто око, че е стара, от времето на построяването на Западното крило. Строителите бяха махнали част от тапетите и мазилката, оголвайки старите летви.
По средата на стената, приблизително на височината на гърдите, в летвите като тапа в мивка се виждаше назъбена гипсова замазка, голяма колкото юмрук или главата на боен чук. Лоугън я провери на светлината на фенерчето, после я одраска с нокът. Гипсът беше пресен, замазката беше скорошна. Не беше по-стара от няколко дни.
С върха на ножчето той започна да чегърта замазката по краищата, докато не я освободи от летвите и тя падна на пода пред краката му. Там, където досега се белееше тя, зейна черна дупка.
Лоугън се наведе, светна в нея и надникна в кухината зад летвите. И моментално се вкамени.
- Мамка му! - измърмори той под нос.
Дръпна фенерчето, все едно го беше опарило. След това отстъпи назад една крачка, после още една.
Остана дълго време на място, вторачен в неравния черен кръг. После сложи фенерчето на пода, така че да осветява стената, издърпа един боен чук от купчината инструменти. Опита тежестта му няколко пъти, леко удряйки стената. След това, стискайки дръжката по-здраво, стовари чука върху летвите около дупката.
По тях се показа паяжина от пукнатини, а по земята се посипаха парчета гипсова замазка.
Лоугън отново и отново стоварваше чука върху стената, но го правеше внимателно, отваряйки в стария градеж само толкова голям отвор, колкото да се провре.
След десетина минути работа беше успял да разшири съществуващия отвор до пода: черна бездна, висока осемдесет и широка шейсет сантиметра. Остави чука настрана и избърса ръце в крачолите на панталоните си. Застина на място и се ослуша. Беше внимавал колкото може да не вдига шум, но бойният чук не беше деликатен инструмент. Въпреки това не чу нищо, нито гласове, нито викове и писъци. Толкова далече от обитаваната част на „Лукс“ работата му беше останала незабелязана.
Вдигна фенерчето от пода и се насочи към отвора, който беше направил, сви се на две и изчезна в мрака.
1 Национален тръст за обекти с историческа и природна стойност. - Б. пр.
12.
От другата страна имаше помещение. Докато плъзгаше лъча на фенерчето наоколо, Лоугън видя, че някога е било лаборатория. Вътре имаше една-единствена работна маса, заобиколена от столове с прави облегалки, върху които стояха няколко стари уреда. В средата на пода стърчеше много по-голямо, високо до кръста и още по-тайнствено устройство.