Забравената стая

-      О, не. Нищо подобно. Просто нямаше причина да бъдат оставени там на работа само няколко души. Прахосване на ресурси. Между другото, беше крайно време да се ремонтира. Затова просто го затвориха.

-      Съвсем доскоро.

Олбрайт кимна.

-      Предполагам, че заради новите изследователи и асистенти имат нужда от повече място.

-      И са възложили на доктор Стречи да ръководи проектирането.

-      Да. Заедно с госпожица Флуд.

-      Архитектката. - Предната вечер Лоугън беше прекарал няколко часа в преглеждане на чертежи, паметни бележки, таблици за проектирането и фирмата „Флуд и съдружници“ се беше появявала отново и отново. - Твоите хора ли щяха да извършат нужните строителни работи?

-      О, не. Ние щяхме да се заемем с довършителните: водопровод, боядисване, отопление, вентилация, климатизация. Това щеше да е голям проект, истинско строителство. За него са нужни професионални строители, както и специалисти.

-      Специалисти?

-      Каменоделство и подобни. Доктор Стречи имаше доста големи планове за мястото.

-      Предполагам, че ти също си участвал?

-      Основно в уреждане на сроковете за строителните работи с предприемача.

-      Беше ли му приятна на Стречи тази работа?

-      Странно, че задаваш този въпрос. Смятах, че ще му е неприятно да го откъсват от любимите му уравнения или каквото е там. В началото изглеждаше нерешителен за разни неща. Но от онова, което можех да видя, работата все повече го увличаше. Планирането - нали разбираш. Той не беше предприемач, не го интересуваше събарянето на стени и монтирането на гипсокартони. Обаче видът на мястото - това беше нещо различно. Нали разбираш, Западното крило е нещо подобно на стар луксозен параход. Под ръждата се крие красота. Просто трябва да знаеш как да я търсиш. А доктор Стречи знаеше как да го прави. Имаше усет за архитектурата. Наистина.

-      Скоро ли щеше да започне строителството?

-      Да започне? - Олбрайт се засмя. - Още не са свършили със събарянето.

-      Той сам ли нае работниците?

- Да.

-      Разбирам. - Лоугън се замисли за малко. - В момента всичко изглежда твърде тихо. Предполагам, че са спрели временно работа заради трагедията. Освен това ще трябва да намерят някого, който да заеме мястото на Стречи.

-      О, да, спряха, но не заради смъртта на доктор Стречи.

Лоугън изгледа началника на поддръжката.

-      Моля?

-      Няколко дена преди да умре, доктор Стречи сам нареди да се спре работата.

-      Наистина?

-      Наистина. Спря я и прати работниците да си вървят.

-      Каза ли защо?

-      Някакви проблеми с конструктивната сигурност.

Лоугън се смръщи.

-      Нали каза, че Западното крило е наред?

-      Не съм инженер, но се басирам, че е.

Настъпи пауза.

-      Дали бих могъл да поговоря с някого от тези работници?

-      Съмнявам се, че ще успееш да ги намериш. Беше им платено и те се пръснаха.