Забравената стая
- Автор: Чайлд Линкълн
- Серия: Д-р Джереми Лоугън #1
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546557063
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Забравената стая». Краткое содержание книги:
- Каза, че Стречи просто е отпратил работниците? - измърмори Олафсон, докато се оглеждаше. – Как мислиш, дали той е направил дупката и е открил помещението?
- Да, той е логичният избор. Обаче защо я запушва и отпраща работниците под някакъв претекст? - Лоугън посочи табелката. - Прилича ли на неговия почерк?
- Не мога да кажа, защото е написано с главни букви.
- Искаш ли да чуеш още нещо интересно? Опитах да се свържа със строителния предприемач Уилям Райдаут, чийто офис е в Уестърли. Успях да се добера само до телефонен секретар. Изглежда господин Райдаут внезапно се е пенсионирал и в момента пътешества. Точното му местонахождение не е известно.
Олафсон постоя закратко в мълчание, докато схване чутото. После отвори уста, за да каже нещо, но само поклати глава и се отказа.
Лоугън пусна табелката отново на пода.
- Кой от хората тук може да ми разкаже повече за Западното крило?
- Каква ирония - Стречи щеше да е подходящият избор. През последната половин година той живееше с това място. - Олафсон замълча, сякаш обмисляше нещо. - Виж, по-добре да не казваме на никого за това помещение. Или поне докато не разберем за какво е било използвано и защо е било зазидано.
- А аз ще се заема с изучаването на оригиналните чертежи в кабинета на Стречи. Искам да видя как това помещение се свързва с околните. И дали няма още някакви тайни в Западното крило, за които не знаем. - Лоугън погледна директора. - Има още нещо. Онази вечер, по време на вечерята, Роджър Карбън ми каза да „попитам за другите“.
- За другите - бавно повтори Олафсон.
- Споменах го на Пери Мейнард, но той избегна отговора.
Олафсон се смръщи.
- Карбън е блестящ психолог, но има доста разрушително влияние. - Той се поколеба. - Преди смъртта на Стречи имаше... ъъъ... имаше няколко доклада за... твърде странни произшествия с други обитатели на „Лукс“.
- Доколко странни?
- Нищо особено тревожно. Със сигурност нито едно от тях не може да се сравнява с онова, което се случи на Уил. Чуване на гласове, виждане на неща, които не са били там.
Нищо особено тревожно.
- Кога точно се е случило това?
Олафсон се замисли.
- Може би преди месец. Най-много шест седмици.
- Колко време продължи?
- Седмица-две.
- Колко хора са били засегнати?
- Петима-шестима. Не мислим, че има връзка, затова не искахме да започнеш с погрешна следа.
- Можеш ли да ми дадеш списък с имената на пострадалите?
Олафсон се смръщи.
- Джеръми, наистина не мисля...
- Не мога да си позволя да пренебрегвам следи. А това определено ми звучи като следа.
- Но... съмнявам се, че засегнатите ще искат другите да научат за това.
- Карбън знае.
Олафсон отново се поколеба.
- Аз съм сигурен, че няма да са склонни да говорят за това. То е... мисля, че ще се чувстват неловко.
- Имам голям опит в работата с неловки преживявания. Ще ги уверя, че могат да разчитат на моята дискретност.
Когато Олафсон не отговори, Лоугън продължи:
- Виж, Грегъри, ти ме повика тук. Не може да искаш да започна разследване, а после да ми връзваш ръцете.
Олафсон въздъхна.
- Добре. Обаче трябва да си крайно тактичен. Името на „Лукс“ като консервативна, сериозна институция е нашата най-голяма ценност.
- Знам.
- Чудесно. Ще се погрижа да получиш списъка.
Олафсон се огледа още веднъж на светлината от фенерчето, а по лицето му отново се изписа неверие. След това се обърна и без повече разговори позволи на Лоугън да го изведе от потъналата в сенки стая обратно в населените части на института.
14.
По-късно същия ден, когато повечето от дейностите за вечерта приключиха, Лоугън се върна в стаята, след като изчака „Лукс“ отново да утихне. Разбира се, вероятността да срещне някого в Западното крило беше малка, но въпреки това не искаше да рискува.
Освободи брезента от пироните и го заметна настрана, след това се приведе и мина през отвора, както вече беше правил. В едната ръка държеше фенерче, а в другата - прожектор с волфрамова лампа като тези, които се използват в киното. Беше го взел назаем от озадачения Иън Олбрайт. Постави го в ъгъла на сгъваемата му стоика, след това разви кабела до контакта под работната маса. Върна се при прожектора и го включи. Изведнъж пространството беше залято от бляскава светлина. Искаше или по-скоро имаше нужда от тази ярка светлина за подробното проучване, което възнамеряваше да предприеме.