Графиня Дьо Шарни

Не е възможно подобно определение да не събере цялото одобрение на едно общество от хора с издигнат ум и амбициозно сърце, където всеки един, с няколко редки изключения, дължащи се на скромност, би трябвало да вижда в съседа си стъпало към своето бъдещо издигане.

И така избухнаха ръкопляскания и викове „ура“ и „браво“, свидетелстващи, че дори да имаше между всички събрани някои, които би трябвало в момента на прилагане на практика да изградят равенство с друго лице, а не такова, каквото го разбираше Калиостро, в този час на теория те приемаха равенството такова, каквото го разбираше могъщият гений на странния вожд, когото си бяха избрали.

Но Калиостро, толкова по-пламенен, по-озарен, по-блестящ, колкото въпросът ставаше по-голям, Калиостро поиска тишина, както вече бе направил, и продължаваше с глас, в който не бе възможно да се открие и най-малка умора или да се долови и най-малкото колебание.

— Братя — каза той, — ето че стигнахме до третата дума от девиза, до онази, за която на хората ще им бъде необходимо най-дълго време, за да я разберат, и която, несъмнено, по тази причина великият просветител е поставил на последно място. Братя, ето че стигнахме до братството.

Братството! О! Велика дума, ако е добре разбрана! Върховна дума, ако е добре обяснена! Опазил ме Бог да кажа, че този, който зле е оценил възвишеността на тази дума и я вземе в тесния смисъл, за да я приложи към жителите на едно село, към гражданите на един град, към хората от едно кралство, би бил с лошо сърце… Не, братя, това ще бъде само един беден духом човек. Да оплачем бедните духом, да се опитаме да се освободим от оловните сандали на посредствеността, да разгънем криле и да се понесем над вулгарните мисли. Когато Сатаната поискал да изкуши Исус, той го пренесъл на най-високата планина на света, от върха на която можел да му покаже всички земни царства, а не на кулата на Назарет, откъдето можел само да го накара да види няколко бедни селца в Юдея262. Братя, съвсем не само в едно село, съвсем не само в един град, съвсем не дори в едно кралство трябва да се прилага братството. То трябва да се разпростре по света. Братя, ще дойде ден, когато тази дума, която ни изглежда свещена — родина, или тази дума, която ни се струва свята — националност, ще изчезнат като онези платна в театъра, които се спускат само за да дадат на машинистите и художниците време да подготвят безкрайни неизмерими хоризонти. Братя, ще дойде ден, когато хората, които вече са завоювали земите и водите, ще завоюват огъня и въздуха. Когато ще впрягат коне от пламък не само в мислите си, а в действителност. Когато ветровете, които днес са само разпуснати пратеници на бурите, ще бъдат разумни и послушни посланици на цивилизацията. Братя, накрая ще дойде ден, когато народите, благодарение на своите наземни и въздушни връзки, срещу които кралете ще бъдат безсилни, ще разберат, че са свързани едни с други чрез солидарността на отминалите мъки; че онези крале, които са сложили оръжие в ръцете им за взаимно унищожение, са ги подтикнали не към слава, както им казват, а към братоубийство и че ще трябва да дадат сметка пред потомството за всяка пролята капчица кръв, източена от тялото и на най-последния член на голямото човешко семейство. Тогава, братя, ще видите едно великолепно зрелище да се разгръща пред лицето на Господа. Всички мислени граници ще изчезнат, всички реални граници ще бъдат заличени. Реките вече няма да бъдат препятствие, планините няма да бъдат пречка. От единия към другия бряг на реките народите ще си подадат ръка и на всеки висок връх ще се издигне по един олтар, олтар на братството. Христос не е умрял само за изкупление на жителите на Назарет, Христос е умрял за изкуплението на всички народи по земята. Така че не правете от тези три думи — свобода, равенство, братство, девиз само на Франция. Изпишете ги върху лабарума263 на човечеството и нека бъдат девиз на света… А сега вървете, братя, вашата задача е велика. Толкова велика, че през каквито и долини от сълзи или кръв да преминете, вашите потомци ще ви завиждат за святата мисия, която ще изпълните и като онези кръстоносци, които идват един след друг винаги по-многобройни и по-забързани по пътищата, които водят към светите места, те няма да се спрат, въпреки че по своя път твърде често ще намират само белите кости на бащите си… Смелост, апостоли! Смелост, пилигрими! Смелост, войници!… Апостоли, покръствайте! Пилигрими, вървете! Войници, воювайте!