Тревожна кръв [bg]

И тъй, Аманда разправи историята, с която Страйк и Робин вече бяха запознати: за дъжда, за сърдитата съученичка, за прозореца на последния етаж и за разпознаването на Марго впоследствие, когато Аманда видяла снимката ѝ във вестника. Страйк зададе няколко въпроса, но разбра, че нищо не би променило разказа на Аманда. Независимо дали искрено вярваше, че е видяла Марго Бамбъро на прозореца в онази вечер, или не, явно бе решена никога да не се отказва от връзката си с четиресетгодишната мистерия.

– ... и оттогава непрестанно съм преследвана от мисълта, че не направих нищо, но аз бях само на четиринайсет и осъзнах ставащото едва по-късно, нямаше как тъкмо аз да я спася – завърши тя.

– Е – каза Робин, когато Страйк ѝ даде знак, че е чул всичко, което му е нужно, – много ти благодарим, че разговаря с нас, Аманда. Много съм ти...

– Преди да затворите, има още нещо – прекъсна я Аманда. – Чакайте само да чуете това. Невероятно съвпадение е, а дори и полицията не знае за това, защото и двете са мъртви.

– Кои са мъртви? – попита Робин, а Страйк запали нова цигара.

– Ако кажете, че това не е странно... В последната ми служба пралелята на една млада колежка...

Страйк извъртя очи в гримаса.

– Познайте с кого е била в хосписа.

– Нямам представа – отвърна учтиво Робин.

– С Вайълет Купър – обяви Аманда. – Сигурно не я знаете...

– Хазайката на Денис Крийд – вметна Робин.

– Именно! – възкликна Аманда, доволна, че Робин е оценила значимостта на съобщението ѝ. – Не е ли много странно, че първо видях Марго на онзи прозорец, а после след толкова години работя с жена, чиято роднина се е срещнала с Вай Купър? Само че тогава тя се е наричала другояче, защото хората я намразили.

– Наистина е голямо съвпадение – каза Робин, като се постара да не поглежда към Страйк. – Е, благодаря...

– Това не е всичко! – разсмя се Аманда. – Има още! Пралелята на колежката ми споделила как Вай ѝ казала, че веднъж писала на Крийд да го пита дали той е убил Марго Бамбъро.

Аманда замълча, като явно очакваше реакция, тъй че Робин, която вече беше чела за това в „Демонът от Парадайс Парк“, ахна:

– Леле!

– Леле, я! – зарадва се Аманда. – И Вай казала, при това на смъртното си легло, тъй че явно е било самата истина, защото така се прави, нали? Вай казала, че в писмото, което получила от него, той отговорил, че я е убил!

– Сериозно? – рече Робин. – Мислех, че писмото...

– Ама това са думи право от устата на Вайълет – настоя Аманда, а Страйк отново извъртя очи. – Тя казала, че твърдо я е убил, заявил ѝ го почти в прав текст. Извъртял го така, че само тя да разбере, но тя се сетила точно какво имал предвид той. Откачена работа, а? Първо да зърна Марго на прозореца, а после, години по-късно...

– Удивително – съгласи се Робин. – Е, много ти благодарим за отделеното време, Аманда, беше извънредно...

На Робин ѝ отне още две минути и куп неискрени благодарности, за да разкара Аманда от линията.