Тревожна кръв [bg]

– Какво представлява Дванайсетият дом?

– Врагове, тайни, неволи и гибел.

Страйк я погледна с повдигнати вежди. Беше дал възможност на Робин да се впусне в това, защото бе слънчево и се наслаждаваше на нейната компания, но търпимостта му към астрологията почти се беше изчерпала.

– Той е също домът на Риби – додаде Робин, – който е зодиакалният знак на Даутуейт, тъй че може би...

– Мислиш, че Джанис и Джоана са били в апартамента на Даутуейт, когато Марго е била похитена ли?

– Не, но...

– Защото би било мъчна работа, като се има предвид, че Джоана е умряла седмици преди изчезването на Марго. Или допускаш, че призракът ѝ е преследвал Даутуейт?

– Добре, знам, че може да не означава нищо – каза Робин, като се позасмя, но продължи да упорства, – само че Талбът е написал още нещо тук: „Церера отказва контакт с Юнона. Възможно ли е Кет да е прав?“.

Тя посочи към символа на кит, представляващ Айрийн.

– Трудно ми е да си представя Айрийн да е права за кой знае колко – подхвърли Страйк. Придърпа към себе си тетрадката и погледна по-отблизо дребния почерк на обсебения човек, после отново я отблъсна и нетърпеливо вдигна рамене. – Виж, лесно е да бъдеш увлечен от тази материя. Когато аз преглеждах бележките, също взех да правя връзки, докато се мъчех да следя нишката на мисълта му, но истината е, че той е бил много болен. Нищо не води наникъде в действителност.

– Просто бях заинтригувана от фразата „Възможно ли е Кет да е прав?“, защото Талбът от самото начало не е имал доверие на Айрийн. После е започнал да се пита възможно ли е тя да е била права за... за нещо, свързано с врагове, тайни и гибел...

– Ако някога открием какво се е случило с Марго Бамбъро – каза Страйк, – залагам сто лири, че ще можеш да изградиш еднакво убедителни тези как окултните щуротии на Талбът са водели право към целта или пък че са го отклонили в съвсем погрешна посока. Тези символични сказания винаги може да се извъртят така, че да прилягат на фактите. Една от приятелките на майка ми отгатваше зодията на всеки срещнат и нямаше и един случай, в който да сбърка.

– Нима?

– О, да – кимна Страйк. – Защото дори когато грешеше, беше права. Оказваше се, че имали много планети в този зодиакален знак или че акушерката, дето ги е изродила, била от тази зодия. Или пък кучето им.

– Добре – рече примирено Робин. Очаквала бе все пак скептицизъм от страна на Страйк, така че сега прибра и кожената тет­радка, и „Астрология 14“ обратно в чантата си. – Знам, че може съвсем нищо да не означава. Аз просто...

– Ако отново искаш да се видиш с Айрийн Хиксън, моля, не възразявам. Кажи ѝ как според Талбът вероятно е имала пълно проз­рение за нещо, свързано с астероиди и... знам ли... със сирене...

– Дванайсетият дом не управлява сиренето – отсече Робин с престорена строгост.

– А кой номер е Домът на млечните продукти?

– О, я се разкарай – разсмя се тя против волята си.

Телефонът на Робин завибрира в джоба ѝ и тя го извади. Току-що беше пристигнало съобщение.