Буденброкови. Упадъкът на едно семейство

В началото на 1872 година разтуриха домакинството на покойната консулша. Прислужничките напуснаха и госпожа Перманедер въздаде хвала на бога, когато си отиде и мамзел Северин, която досега по най-непоносим начин й бе оспорвала авторитета в домакинските работи; отиде си, разбира се, с присвоените копринени рокли и бельо. После на „Менгщрасе“ дойдоха мебелни коли и започна опразването на старата къща. Голямата ракла с дърворезба, позлатените канделабри и останалите неща, които бяха се паднали на сенатора и съпругата му, бяха пренесени на „Фишергрубе“; Кристиан се пренесе със своите вещи в едно ергенско жилище от три стаи близо до клуба, а малкото семейство Перманедер-Вайншенк се настани в светлия и безспорно изящно обзаведен етаж на „Линденплац“. Жилището беше малко, но хубаво, а на етажната врата бе поставена лъскава. медна плочка с гиздав надпис: А. Перманедер-Буденброк, вдовица.

Веднага след опразването в къщата на „Менгщрасе“ се явиха група работници, които започнаха да събарят задната сграда; прахът от старата мазилка затъмни въздуха. Имотът премина окончателно във владение на консул Хагенщрьом. Той го купи, изглеждаше, като че беше заложил честолюбието си в решението да го купи, защото наддаде веднага, като узна за едно друго предложение, направено на господин Сигизмунд Гош от Бремен; и сега започна да оползотворява имота си по оня изобретателен начин, за който хората му се възхищаваха от дълги години. Той се премести със семейството си в предната къща още през пролетта, като, доколкото можеше, запази всичко по старому, с изключение на някои дребни поправки и наложителни, изменения, отговарящи на новото време; махнаха например досегашните звънчета с върви за дърпане и поставиха в цялата къща електрически звънци. Скоро задната сграда изчезна от лицето на земята и на нейно място се издигна ново, гиздаво и слънчево здание, обърнато с лице към „Бекергрубе“, в което имаше високи и просторни помещения за складове и продавници.