Аленото цвете и бялото
- Автор: Фейбър Мишел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Аленото цвете и бялото». Краткое содержание книги:
Тя притваря за миг очи, и в този миг светът се преобръща, земята и небето си сменят местата. Земята, която сега се е издигнала над нея, протяга към тялото й невидими пипала, притиска я към себе си, на сигурно място, към големия си, топъл корем, за да не пропадне в нищото. Тя виси от преобърналата се суша като паяк от таван и се взира в безбрежната яркосиня бездна под себе си. Разтваря по-широко заслепените си очи и се изправя с лице срещу празното пространство. Ако земята разтвори ръце и я пусне, тя би падала цяла вечност, като парцалена кукла в бездънен кладенец.
Зашеметена и уплашена, Агнес извръща глава встрани и притиска буза към влажния пясък, притваря едното си око, за да не я заслепи светлината. За щастие постепенно вселената отново започва да се намества, завъртайки се обратно на часовниковата стрелка. В далечината Агнес вижда някаква фигура, която се е упътила към нея — трябва да е видение, защото й прилича на монахиня с черно расо и бяла пребрадка. С всяка стъпка на жената всичко наоколо се раззеленява, слънцето грее сякаш през прозрачно зеленикаво стъкло. По пясъка плъзва мъх, а небето постепенно се скрива зад клоните на чудотворно израснала гора. Крясъците на децата и чайките постепенно заглъхват и се превръщат в чуруликане на дроздове; огромният океан е опитомен, и най-сетне шумът му се превръща в успокоителния ромон на горски ручей. Когато Светата Сестра наближава достатъчно, за да може Агнес да я разпознае без колебание, плажът на Фолкстън е изчезнал напълно, заменен от далеч по-добре познатия й пейзаж, който вижда в сънищата си — тихата местност, в която се гуши Манастирът на здравето.
— О, Агнес — казва Светата Сестра с нежен упрек, — пак ли си тук? Какво ще правим с теб?
И тя отстъпва, за да даде път на две неясни фигури.
Агнес се опитва да отговори, но езикът й се е превърнал в безчувствено парче месо. Успява само да простене, когато силни ръце я подхващат под коленете и раменете — ръцете на онези жилави старци, които помагат в тежката работа на монахините от Манастира на здравето. Те я повдигат без усилие, като че ли е бебе, и я поставят внимателно на носилката.
А как реагира Агнес? За съжаление не както трябва. Сгърчва се конвулсивно, отваря широко уста, и започва да повръща, оплисквайки с жълтеникавата течност спасителите си.
След като вижда името си записано с молив в полицейски бележник, Клара Тилотсън започва да лее сълзи на възмущение и страх.
— Тя ми нареди да я оставя — повтаря Клара умолително. — Прати ме да й купя това — и тя представя на полицая някаква играчка от дърво и телени жици, със стърчащ от гърба месингов ключ.
Госпожа Ракъм току-що е била натоварена на носилката от двама яки мъже, служители на фирмата, която дава под наем плажни машини. Повикан е и лекар, който вече е успял да постави длан на влажното й от пот чело и е поставил термометър в устата й. След като поставя диагноза — силно главоболие, предизвикващо повръщане — а не изключва и туберкулоза, лекарят преценява, че не е необходимо да я изпраща в болница, но нарежда припадналата да почива в хотела и да не се излага на слънчевите лъчи.
— Най-близък родственик? — обръща се полицаят към Клара, докато мъжагите отнасят припадналата Агнес.
— Уилям Ракъм — подсмърча прислужницата.
— Онзи Уилям Ракъм ли?
— Че отде да знам — продължава да подсмърча Клара и се взира уплашено в петното от повръщано на пясъка, изтръпнала от страх при мисълта какви последици може да има това повръщане за работното й място.
— Парфюмите „Ракъм“? „Едно шишенце е достатъчно за година“?
— Ами така е май — Клара няма никаква представа от продукцията на фирмата, управлявана от господаря й; господарката се отнася с презрение към такива парфюми.
— Имате ли някаква връзка с него, госпожице?
Клара избърсва нос в кърпичката си. Какво иска да каже той? Да не очаква тя да литне към Нотинг Хил и да съобщи новината на Уилям, кацнала на рамката на прозореца? Въпреки това кимва.
— Чудесно — полицаят затваря бележника си. — В такъв случай оставям нещата във ваши ръце.
Небето се е покрило с облаци, всеки момент може да завали. Родителите влачат за ръка съпротивляващи се дечица, които не искат да се разделят с пясъчните си градежи; разхождащите се по крайбрежната улица контета бързат да намерят подслон; морски нимфи в странни одежди се появяват от вълните и се скриват в плажните машини; продавачите тътрят напред-назад количките си с все по-голяма скорост, пресипнали от усилия да убеждават с крясъците си оттеглящото се множество, че всичко се продава кажи-речи срещу нищо.