Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Дженсън се поклони.
– Ще бъде направено. Освен това претърсваме и другите имоти на господарката Джеса и известните ѝ съдружници. Пазачите при портата преглеждат всяка карета и проверяват под всеки покрив. Ще я намерим.
Арейн кимна, но в аурата ѝ проблесна неувереност. Оцветяваше я и чувството, че е предадена, но въпреки това тя продължаваше да уважава Джеса. Жената беше опасна и Арейн се притесняваше, че може би ще се измъкне от мрежите им.
– Има ли още нещо? – попита Дженсън.
Аурата му показваше ясно, че той знае, че има и друго. Едва ли го беше повикала само за да повтори заповедите, които беше дала по-рано.
– Нуждаехме се от помощта на красиянската принцеса, за да разкрием заговора – каза Арейн. – Получихме я срещу определена цена.
Аурата на Дженсън се промени и лицето му се вкамени, когато осъзна накъде клони тя.
– Полухват.
Арейн кимна.
– Процесът му ще се проведе, но каквато и да е присъдата, аз ще го оправдая.
– Ваша Светлост – започна Дженсън с напрегнат глас, – племенникът ми беше помпозен фукльо, често и бреме на Бръшлянения трон, но въпреки това си остава мой племенник. Не мога просто да...
– Можеш и ще го направиш – отряза го Арейн. – Не очаквам да ти хареса, но е необходимо, а и ако пострада, по улиците ще избухнат бунтове. Ще остане в кулата до началото на процеса, но когато господарката Лийша потегли за Хралупата, той и пастир Джона ще тръгнат с нея.
В аурата на Дженсън пламна ярост. Толкова силна, че Лийша се напрегна, плъзна ръка в торбичката си за хора и сграбчи жезъла. Ако той направеше дори най-малката крачка напред, тя щеше да го пръсне на хиляди парченца.
Но внезапно пламтящата емоция се срина, затисната от такава мощна воля, че Лийша се уплаши почти толкова силно, колкото и от гнева. Първият министър се поклони вдървено.
– Както нареди Ваша Светлост.
Той се завъртя на пети и излезе от стаята, без да чака да го освободят.
Арейн въздъхна.
– Често съм казвала, че ще платя всяка цена, за да оправя безплодието на сина ми, но не съм смятала, че това ще ми струва загубата на двамата ми най-близки съюзници в един ден.
Лийша положи ръка върху нейната.
– Имате и други. Щом напуснем града, лорд Дженсън ще се върне при вас.
Но когато си спомни за гнева в аурата му, тя вече не беше толкова сигурна.
Глава 24. Брайър
333–334 СЗ зима
Брайър се събуди върху свинекореновата леха в градината на херцогинята. Майка му беше предложила истинско легло, но Брайър не беше спал в легло или с покрив над главата повече от десет години. Още откакто беше на шест и небрежността му беше изгорила цялото му семейство.
Страхът го беше запазил жив през всичките тези години. Онази нервна жилка, която го караше да застава нащрек при всеки звук и при най-лекото движение. Спеше само по няколко часа от време на време, готов веднага да скочи и да побегне. Защитените стени и меките легла караха човек да забрави, че нощта го чака отвън, готова да вземе всичко.
И какво е да умре.
Брайър започна да къса листата на свинекорена и да ги тъпче в джобовете си. Плевелът се срещаше доста често, но никога не беше в излишък за човек, който излиза в нощта.
Суматохата в двореца продължи до късно вечерта, крясъците от убийствата утихнаха до пълна тишина и убиецът беше извлечен от двореца и отнесен в Светия дом. Това не беше негова грижа. В Лактън имаше хора, които разчитаха да доведе помощ от херцога. Нищо не беше по-важно от това, да заведе граф Тамос в манастира.
Той тръгна към конюшнята, но там не завари суетнята, която бе очаквал. Не се подготвяха коне, нито се събираха войници. Той хвана една от помощничките за ръката.
– Къде е графът?
Жената погледна Брайър и сбърчи нос. Тя вонеше на фъшкии, а миризмата на свинекорен ѝ беше противна? Ето докъде води спането в легло.
– Я повтори?
Свикнал да наблюдава хората от скривалищата си, години наред Брайър почти не беше говорил. Той разбираше тесански и красиянски, но говоренето все още му беше чуждо и понякога беше трудно да му се разбира.
– Тряаше да водя графа на юг. Къде е той?
– Едва ли Негова Светлост принц Тамос ще ходи където и да е днес – каза жената. – Тая история с магьосника с цигулката разбуни целия град.
Брайър стисна още по-силно ръката ѝ.