Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Арейн изсумтя.
– Не мога да го отрека.
– Слава на Създателя – ахна Росал.
– Не му благодари още, момиче – отряза я Арейн.
Очите на Росал се ококориха от страх, когато Аманвах измъкна закривената кама от канията на колана ѝ.
– Протегни ръката си, момиче.
Росал потрепери, но направи каквото ѝ беше казано. Аманвах я резна бързо и събра кръвта в празна чаша за чай. Арейн даде знак на Уонда да изведе момичето. Когато останаха сами, херцогинята се обърна да гледа, а Аманвах коленичи на пода и хвърли заровете.
– Тя ще бъде вярна – каза Аманвах, разчитайки светещите знаци – на него и на племето на Хралупата. Ще му роди силни синове, но той ще бъде наследен от дъщеря си.
Аманвах седна на петите си и погледна към Лийша и Арейн.
– Ако се съглася – отбеляза Арейн.
Аманвах поклати глава.
– Простете, Ваша Светлост, но няма да имате избор. Синът на Стив няма да приеме друга.
Арейн се намръщи.
– Тогава да я взема и да приключваме. Махнете я от погледа ми, докато не съм си променила решението.
– Господарке! – Уонда отвори с трясък вратата, понесла Бека в ръцете си. – Тя не диша!
Лийша изтича при нея. Аманвах вече вадеше хора от торбичката им.
– Затвори вратата – каза дама’тингата.
Уонда се накани да изпълни заповедта, но Арейн я сграбчи за ръката.
– Къде е Джеса?
– Изчезна – отвърна Уонда. – Намерих Бека да лежи в коридора.
– Намери я – заповяда херцогинята. – Искам всеки стражник в двореца да търси тази вещица.
Уонда кимна и излезе.
– Понякога се чудя какъв ли щеше да е животът ми, ако майстор Пайтър просто си беше свършил проклетата работа и беше проверил защитите – каза Роджър.
Сиквах, която се криеше сред гредите, не отговори. Рядко го правеше, освен ако не ѝ зададеше директен въпрос или трябваше да разговаря с Аманвах. Дори тогава тя се спускаше на пода и се приближаваше до него, като говореше шепнешком, за не я чуе някой друг.
Роджър нямаше нищо против. Достатъчно бе да знае, че е там и го слуша. Много по-ценно от чувството за безопасност в присъствието ѝ или топлата ѝ прегръдка през нощта беше усещането за дружеско общуване, което му позволяваше да изтърпи затвора, без да се пречупи.
Някой, който да го слуша. Някой, който се безпокоеше за него. Кой жонгльор би издържал дълго без тези неща? Роджър бе виждал велики някога изпълнители, които се превръщаха в сенки на самите себе си, когато публиката им започнеше да оредява.
– Щях да имам братя и сестри – продължи Роджър, представяйки си ги толкова ясно, че дори можеше да ги назове по имена. – Мама и татко бяха млади. Тогава ми се струваха стари като дърветата, но сега, като погледна назад, виждам, че е трябвало да бъда първият от много.
Той въздъхна с копнеж, мислейки си за детските игри и изгубения смях.
– Тогава в цял Речен мост нямаше нито един инструмент – каза той, – камо ли някой, който да може да свири на нещо. Сигурно щях да наследя хана, да се оженя за някое местно момиче и да имам свои деца. Нямаше да отида никъде или да направя нищо специално. Щях да бъда просто... нормален.
Резето изщрака. Вратата се отвори и на прага се появи...
– Аманвах!
Роджър скочи на крака и буквално прелетя през стаята.
– Говориш глупости, съпруже – каза тихо Аманвах, докато се прегръщаха. – Ти си докоснат от Еверам. Никога няма да бъдеш нормален. Ако майстор Арик не те беше научил да свириш на цигулка, друг щеше да го направи. Шарак Ка приближава и беше иневера, че върна Песента на Новолунието на Ала.
– Щеше да се справиш и без мен – каза Роджър.
Аманвах поклати глава.
– Може да си предал някои от дарбите си на твоите съпруги, но това си е твое.
Тя повдигна воала си и го целуна. Той се опита да я притисне по-силно към себе си, но тя протегна ръце и го отблъсна назад, а воалът ѝ падна отново пред устата ѝ като завеса след последното действие.
– Ще прекарвам всеки ден по един час с теб, съпруже – каза тя, – докато този проблем не бъде разрешен. Първо трябва да се погрижим за някои други неща.
Тя плесна силно с ръце, вратата се отвори и двама едри прислужници внесоха няколко тежки бурета с вода. Друг носеше малка дървена вана, достатъчно голяма, че в нея да се побере Роджър. Зад тях като сянка се спусна Сиквах и изчезна през отворената врата.
– Донесли сте всичко това чак дотук? – попита Роджър, поглеждайки към тежките бурета.
Мъжете го изгледаха кръвнишки, но не казаха нищо.