Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
– Не можеш да прекараш остатъка от живота си, спейки в лехите свинекорен – каза Тамос.
Брайър леко наклони главата си настрани.
– Защо не?
Тамос отвори уста, но после я затвори. Погледна безпомощно към Гаред.
– Някоя зима може да настинеш – каза Гаред.
Брайър сви рамене.
– Мога да си запаля огън.
– Както искаш – каза Тамос. – Колко време ще ни отнеме да стигнем до манастира на пастир Алин?
– Десет дни – каза Брайър.
– Толкова дълго? – попита Самент.
– Не можем да вървим по пътя – каза Брайър. – Има наблюдатели навсякъде. Ще минем през блатата.
– Това не ми харесва – каза Гаред. – Конете си чупят краката в мочурищата, да не говорим за вратовете на ездачите.
– Пътеките криволичат – каза Брайър, – но през повечето път мога да намирам твърда земя.
– Можеш ли да ни нарисуваш карта? – попита Тамос.
Брайър поклати глава.
– Не мога да чета, но знам пътя.
– Ще ти доведем картограф – каза Тамос.
– Има ли храна? – попита Брайър.
Тамос се усмихна.
– Още ли си гладен? Поискай си хляб от готвача.
Брайър поклати глава.
– За манастира. Препълнен е. Много гладни.
Тамос кимна.
– Мога да си представя. Нямаме време да откараме цял керван с провизии, но петстотин конни Дървени войници могат да носят значително количество храна, стига да има пасища за конете.
Брайър кимна.
– За толкова много ще отнеме повече време.
– Херцогът не каза ли да вземеш петдесет? – попита Гаред.
– Ти как мислиш? – Тамос бръкна в жакета си и извади сгънат пергамент с кралския печат. Той посочи едно тъмно петно върху хартията. – Това петно пречи да се разчете както трябва. Може и да пише петдесет, но това, разбира се, ще е лудост.
– Разбира се – съгласи се Гаред.
– Само глупак ще се съгласи да тръгне с толкова малък отряд – потвърди Самент. – Наистина, сигурно пише петстотин.
– А защо не пет хиляди? – попита Гаред.
Тамос поклати глава.
– Не можем да направим това, освен ако не искаме да лишим защитата на Хралупата от всички дървари. Няма да я оставя незащитена. Кавалерията ми ще стигне, докато не научим повече за ситуацията. Искам да сме бързи и гъвкави.
Брайър кимна нетърпеливо. Лактънците нямаха никаква кавалерия. С петстотинте Дървени войници можеха да защитят манастира от почти всичко, а ако се пестеше, храната щеше да стигне за много месеци.
– С нетърпение очаквам да видя езерото – каза Гаред. – Чувал съм, че е толкова голямо, че не се вижда отсрещният бряг.
Тамос кимна.
– Виждал съм го веднъж и такава гледка не се забравя. Но ти няма да дойдеш, бароне. Някой трябва да се грижи за Хралупата, докато ме няма.
– Говориш така, сякаш няма да се върнеш – каза Гаред.
– Възнамерявам да се върна – отвърна Тамос, – но няма гаранции, когато врагът е толкова близо. Трябва да си готов да ги поведеш.
– Хората ме слушат, да – рече Гаред, – но не съм създаден за политика и писане на документи.
– Ние правим онова, което трябва, а не каквото искаме.
– И Избавителят ми каза същото веднъж – отбеляза Гаред.
– Не знам дали Арлен Бейлс е Избавителят – каза Тамос, – но ако го видиш...
Гаред се усмихна.
– Да. Ще ти го пратя.
Прекараха три дни в Хралупата, докато Тамос събере хора. Брайър прекара времето в изследване и откри и други, които живееха в Гората на билкарите. Някои бяха от народа на баща му, красиянци, но други бяха тесани, които се бяха захванали да рисуват защити по кожата си. Денем носеха свободни роби, а нощем само набедрени препаски, докато убиваха ядрита с голи ръце.
Брайър ги наблюдаваше скришом, но беше очарован. Не ги разбираше съвсем, но с времето сигурно щеше да проумее.
Първите няколко дни след напускането на Хралупата напредваха добре, но когато навлязоха в обширните мочурища, обграждащи езерото, започнаха да се движат по-бавно. Студът ги спасяваше донякъде от комарите, но въпреки това хората непрекъснато се пляскаха по голата кожа и се оплакваха.
Брайър посочи някакви следи.
– Блатен демон.
– Никога не съм виждал – каза Самент.
– Нито пък аз – обади се Тамос.
– Дребни – каза Брайър, разпервайки ръцете си. – Дълги ръце. Блатната плюнка лепне на всичко. Гори и разяжда едновременно, не можеш я изми.
– Как се убиват? – попита Тамос.
– Отстъпваш настрани. Блатитата не могат да си кривят ръцете. Трябва да се обърнат. – Той повдигна ръка и посочи хлътналата част под гръдния му кош. – Мушкаш с копието тук. Няма броня.
– Очевидно знаеш много за тях – каза Тамос.
Брайър се усмихна. Може да не разбираше от карти, но пък познаваше ядритата.