Последната империя
- Автор: Сандърсън Брандън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
Но се провалил.
— Тихо!
Вин млъкна и се заоглежда. Вероятно бяха в подземието на двореца — коридорът бе твърде дълъг, за да е някъде в Цитаделата. По стените имаше украси, но стаите, покрай които минаваха, изглежда, не се използваха. Килимите бяха почти нови, мебелите — без драскотина. Имаше чувството, че е виждала повечето фрески.
По някое време стигнаха стълба и започнаха да се изкачват. „Това е една от кулите“ — помисли тя.
С всяка стъпка усещаше, че се приближава до лорд Владетеля. Самото му присъствие потискаше чувствата й, отнемаше от волята й, правеше я безразлична към всичко, освен към завладялото я отчаяние. Тя увисна на рамото на инквизитора и се отказа да се бори. Съпротивата на натиска на лорд Владетеля отнемаше цялата й сила.
Влязоха в просторна кръгла стая. Въпреки въздействието на лорд Владетеля Вин успя да огледа обстановката. Никога не бе виждала по-величествени покои.
Помещението имаше формата на огромен цилиндър. Стената — само една, затворена в кръг — бе от стъкло. Озарена от огньовете отвън, стаята сияеше в призрачна светлина. Стъклото беше цветно и през него не можеше да се различават подробности. Изглеждаше сякаш изработено от монолитен слой, който пречупваше светлините и ги превръщаше в издължени линии. Като…
„Като мъгла — помисли тя учудено. — Цветни потоци от мъгла, заобикалящи помещението в кръг“.
Лорд Владетеля седеше на трон върху пиедестал в средата на стаята. Не беше старецът, а неговата по-млада версия — красивият мъж, който бе убил Келсайър.
„Негов заместник? Не, аз го усещам — точно както онзи, предния път. Това е същият човек. Но как променя вида си? Как изглежда по-млад, когато пожелае?“
Няколко принудители с татуирани чела стояха до стената. И седмина инквизитори — редица от сенки с железни очи. Ставаха общо девет, с двамата, които я бяха донесли. Инквизиторът с белезите от стрели я подаде на друг, който я улови със същата желязна хватка.
— Да започваме — каза лорд Владетеля.
Един принудител пристъпи напред и се поклони. Вин с ужас осъзна, че го познава. „Архипрелан Тевидиан. Моят… баща“.
— Милорд — почна Тевидиан, — простете, но не разбирам. Вече обсъдихме този въпрос!
— Инквизиторите смятат, че имат какво да добавят — отвърна лорд Владетеля отегчено.
Тевидиан погледна намръщено Вин. „Той не знае коя съм — помисли тя. — Никога не е знаел, че е станал баща“.
— Милорд — продължи архипреланът, след като й обърна гръб. — Погледнете през прозореца! Нямаме ли по-важни неща за обсъждане? Целият град е обхванат от бунт! Факлите на скаа озаряват нощта, те са посмели да излязат в мъглите. Негодниците богохулстват, нападат Цитаделите и избиват благородници!
— Да ги избиват — каза лорд Владетеля със същия тон. Изглеждаше почти… изтощен. Седеше с изправен гръб, но в позата и в гласа му се долавяше умора.
— Но, милорд! — възрази Тевидиан. — Големите къщи ще паднат!
Лорд Владетеля махна нехайно с ръка.
— Не е зле от време на време да се пречистват. Това поражда нестабилност и пречи на аристокрацията да стане прекалено самоуверена. Обикновено ги оставям да се избиват в глупавите си войни, но сега и бунтът ще свърши работа.
— Но… ако скаа дойдат в двореца?
— Тогава аз ще се разправям с тях — отвърна тихо лорд Владетеля. — Не желая повече да обсъждаме това.
— Да, милорд. — Тевидиан сведе глава и отстъпи назад.
— А сега — заговори лорд Владетеля и се обърна към инквизиторите. — Какво искахте да ми кажете?
Инквизиторът с белезите пристъпи напред.
— Милорд, искаме да ви помолим да отнемете ръководството на Министерството от тези… хора и да го предоставите на инквизиторите.
— Това вече го обсъдихме — заяви лорд Владетеля. — Ти и твоите братя имате по-важни задачи. Твърде ценни сте, за да се занимавате с чиновническа дейност.
— Но като позволявате на обикновени хора да управляват Министерството, вие неволно разрешавате в сърцето на вашия свят дворец да проникнат покварата и порокът!
— Безпочвени обвинения! — обади се ядно Тевидиан. — Често повтаряш тези думи, Кар, но никога не си предоставял доказателства.
Кар бавно се извърна и светлините иззад стената озариха злобната му усмивка. Усмивка, почти толкова обезпокоителна, колкото и въздействието на лорд Владетеля.
Доказателства? — попита Кар. — Добре, кажете ми, архипрелан. Познавате ли това момиче?
— Ба, разбира се, че не! — отвърна Тевидиан и махна с ръка. — Какво общо може да има една скаа с Министерството?