Колоните на сътворението
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Колоните на сътворението». Краткое содержание книги:
Дженсън извърна очи към изненаданото лице на Себастиан.
— Откъде знаеш?
— Аз просто си помислих… Джен… — Не можеше да намери отговор.
— Ричард — прошепна Калан уморено. — Къде сме, Ричард? — Сви се от болка и извика, макар никой да не я бе докоснал.
Ричард направи крачка напред, Дженсън отстъпи назад към Калан и размаха ножа си.
— Ако я искаш, трябва да минеш през Дженсън — обади се Сестра Пердита.
Ричард я изгледа безстрастно.
— Не.
— Ще се наложи! — изфуча Сестрата. Ще трябва да убиеш Дженсън, иначе Калан е мъртва!
— Ти си луда! — извика Себастиан към Сестрата.
— Стегни се, Себастиан — озъби му се тя. — Спасението идва само след саможертва. Човечеството е прогнило. Отделният индивид не е важен — един живот е без значение. Все едно какво ще се случи с нея — важна е саможертвата.
Себастиан втренчи очи в Сестрата, не можеше да намери отговор, не можеше да защити правото на Дженсън на живот.
— Ще трябва да убиеш Дженсън! — изкрещя Сестра Пердита към Ричард. — Иначе аз ще убия Калан!
— Ричард — простена Калан, явно все още не разбираше къде се намира и какво става.
— Спокойно, Калан, не се движи — тихо и каза той.
— Последен шанс! — провикна се Сестра Пердита. — Давам ти последен шанс да спасиш скъпоценния живот на Майката Изповедник! Последен шанс, преди да попадне в лапите на Пазителя!
Дженсън не можеше да повярва, че Сестрата насърчава Ричард да я убие. Нещо не се връзваше. Нали Господарят Рал трябваше да умре. Нали трябваше да убият него.
Дженсън знаеше, че трябва да сложи край на това. Магията му не можеше да и навреди. Нямаше представа как го е разбрал Себастиан, но така или иначе, време беше да приключи с това, докато все още има възможност. За нея оставаше загадка защо Сестрата реагира така.
Освен, ако не се опитва да разгневи Ричард, за да го накара да освободи магията си срещу Дженсън и по този начин да я мотивира да действа.
Сигурно е това. Дженсън не биваше да чака повече.
С безумен вик, спотаяван цял живот в душата и, вик, изпълнен с изгарящата болка от загубата на майка и, с кипящата ярост на гласа, изпълващ главата и, тя се хвърли към Ричард.
Знаеше, че той ще се опита да освободи магията си срещу нея, както бе сторил преди малко с хилядната армия. Ще остане изненадан, че нищо не се получава, тя ще използва момента на изненадата и ще полети с ножа си към сърцето му. И той ще разбере твърде късно, че сестра му е непобедима.
И тя полетя.
Очакваше ужасяващ сблъсък, очакваше да я посрещне стена от гръмотевици, светкавици и дим. Нямаше нищо такова. Той просто я хвана за китката. Не използва магия. Не хвърли заклинание. Не призова могъщи сили.
Дженсън не беше непобедима срещу мускулите, а от тях той имаше достатъчно.
— Успокой се — каза и простичко.
Тя започна да се мята, омразата и болката се развихриха в душата и, изпълвайки я с нечовешка енергия. Той я държеше здраво за китката с ножа, докато тя се мяташе и го удряше в гърдите с другата си ръка. Би могъл да я разкъса на две с голи ръце, но вместо това я остави да се накрещи, да го удря, докато постепенно се успокои и се дръпна от него. Задъхана и изтощена, се изправи с ножа в ръка, по бузите и се изтърколиха сълзи на яд и омраза.
— Убий я, иначе Калан умира! — изкрещя отново Сестра Пердита.
Себастиан блъсна Сестрата.
— Да не си се побъркала! Тя ще се справи! Та той дори не е въоръжен!
Ричард извади от колана си малка книга и я вдигна напред.
— Напротив, въоръжен съм.
— Какво имаш предвид? — попита Дженсън.
Орловият му поглед се втренчи в нея.
— Това е древен текст, озаглавен „Колоните на Сътворението“. Написан е от наши древни предци, Дженсън, едни от първите Господари Рал, едни от първите, разбрали в най-пълна степен породеното от първо отеца ни Алрик Рал, създал връзката, наред с много други неща. Изключително интересно четиво.
— Предполагам, че вътре пише, че като Господар Рал трябва да убиваш хората като мен — отвърна Дженсън.
Ричард се усмихна.
— Права си, така пише.
— Моля? — Не можеше да повярва, че той го признава. — Наистина ли го пише?
Той кимна.
— Обяснява защо родените изцяло без дарбата потомци на Господаря Рал — онзи Господар Рал, който е надарен с дара на връзката със своя народ — трябва да бъдат убивани.
— Знаех си! Искаше да ме излъжеш, но е вярно! Всичко е написано вътре!
— Не съм казал, че ще приема този съвет. Казах само, че в книгата пише, че хората като теб трябва да бъдат убивани.
— Защо?
— Все едно е защо, Джен — прошепна Себастиан. — Не го слушай.
Ричард махна към Себастиан.