Колоните на сътворението
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Колоните на сътворението». Краткое содержание книги:
После сянката се вдигна и всичко си дойде на мястото.
Дженсън държеше ръката на труп. Сестрата се строполи на земята като каменна колона. Ножът на Дженсън стърчеше от гърдите и.
Ричард вече беше там, държеше Калан, режеше въжетата, за да я освободи. Тя изглеждаше изтощена до краен предел, но иначе беше добре.
— Какво стана? — попита Дженсън в почуда.
Ричард и се усмихна.
— Сестрата допусна грешка. Предупредих я. Майката Изповедник освободи силата си срещу Сестра Пердита.
— Защо я предупреди? Ами ако се беше вслушала в думите ти? — попита притеснена Калан, явно идвайки на себе си.
— Не, така само я амбицирах да го направи.
Дженсън осъзна, че гласът в главата и го няма.
— Какво стана? Убих ли я?
— Не. Беше мъртва, преди ножът ти да я докосне. Ричард искаше да и отклони вниманието, за да мога да използвам силата си срещу нея. Ти се опита, но закъсня с един миг. Вече беше моя.
Ричард постави нежно ръка на рамото на Дженсън.
— Не я уби, но направи своя избор и така спаси живота си. Сянката, която прелетя над главите ни, докато Сестрата умираше, беше Пазителят на мъртвите, който отнасяше със себе си душата на тази, която му се бе врекла във вярност.
Ако ти беше сгрешила в избора си, щеше да отлетиш заедно с нея.
Дженсън усети как краката и омекват.
— Гласа го няма — прошепна тя на глас. — Изчезнал е.
— Пазителят разкри безусловно намеренията си — каза Ричард. — Това, че преследвачите на сърца бяха на свобода, означаваше, че воалът — връзката между двата свята — е разкъсан.
— Не разбирам.
Ричард вдигна книгата в ръка, преди да я прибере в един таен джоб на колана си.
— Нямах време да я изчета цялата, пък и има доста повредени места, но все пак научих достатъчно. Ти си родена без дарбата потомка на Мрачния Рал. Това те превръща в уравновесител на роден с дарба Рал — на магията. Ти не само не притежаваш магия, но и не си подвластна на магията. По времето на Голямата война домът Рал е бил създаден с цел да създава поколения могъщи магьосници, но наред с това и да посява семената, които да доведат до края на магията на света. Сега Императорският орден желае да построи един свят без магия, но в крайна сметка той ще бъде създаден от Дома Рал. Ти, Дженсън Рал, си може би най-опасният човек на света, защото ти, подобно на родените без капчица дарба потомци на рода Рал, си семето, което може да роди един нов свят без магия.
Дженсън се вгледа в сивите му очи.
— Тогава защо ти, както всеки друг Рал преди теб, не желаеш смъртта ми?
Ричард се усмихна.
— Ти имаш точно толкова право да живееш, колкото и всеки друг на тази земя — точно колкото всеки друг Господар Рал. Единственото правилно нещо на този свят е всеки човек да бъде оставен да живее свободно живота си.
Калан измъкна ножа от гърдите на Сестра Пердита и го почисти в черната и роба, преди да го подаде на Дженсън.
— Сестра Пердита не беше права. За да дойде спасението, не е нужна жертва. Всеки носи сам своята отговорност.
— Животът ти си е само и единствено твой — продължи Ричард. — Никой не може да се разпорежда с него. Думите ти към Себастиан ме карат да се гордея с теб.
Дженсън погледна ножа в ръката си, все още замаяна и объркана от случилото се. Огледа се в сгъстяващия се мрак, но не видя Себастиан. Оба също го нямаше.
С голяма изненада обаче забеляза една Морещица недалеч.
— Чудесно — оплака се жената пред Майката Изповедник и разпери ръце встрани. — Като я слушам как говори, все едно слушам Господаря Рал. Вече май ще си имам двама господари.
Калан се усмихна и седна, облегнала гръб в колоната, за която доскоро беше вързана. Погледна Ричард, който галеше зад ушите Бети и двете козлета.
Бети, спокойна, че рожбите и са на сигурно място, погледна скришом към Дженсън. Малката и опашчица се завъртя весело.
— Бети?
Животинката весело скочи връз нея, доволна от срещата. Дженсън през сълзи прегърна приятелката си, после вдигна очи към брат си.
— Но защо не постъпваш като дедите си? Защо? Защо рискуваш всичко, което пише в тази книга?
Ричард втъкна палци в колана си и въздъхна дълбоко.
— Животът е бъдеще, не минало. Миналото може да ни научи чрез опита как да постигаме нещата за в бъдеще, да ни утеши със сладки спомени, то е основата на постигнати вече неща. Но животът се крепи на бъдещето. Да живееш в миналото е все едно да протягаш ръце към мъртвите. Искаш ли да живееш пълноценно, трябва да съграждаш всеки нов ден отново и отново. Като разумни същества ние трябва да използваме интелекта си, а не да въздигаме в култ миналото.