Героят на времето

„Видя ли?“ — попита Гибелта.

Вин изпъшка, удари инквизитора с дуралуминиев Тласък и се изтръгна от хватката му. По кожата на гърлото й останаха кървави дири от ноктите му и тя трябваше да изпие нова стъкленица с метали — последната, — за да възстанови стоманените си запаси.

„Ферохимичните резервоари също се изчерпват — каза си. — Дори аломантите допускат грешки. Мога да победя“.

Спря, споходена от нова мисъл. Келсайър едва бе успял да се справи с един инквизитор. На какво можеше да разчита тя срещу тринайсет?

Около нея се приземяваха тъмни фигури с подгизнали раса. Вин изрита в гърдите един инквизитор и се Придърпа, за да се измъкне от друг. Претърколи се на мокрия калдъръм и едно обсидианово острие едва не й отсече главата, когато се надигна, за да изрита в коленете поредния противник.

Чу се хрущене на кости. Инквизиторът изкрещя и падна. Вин се подпря на една ръка, Придърпа се от най-близката метална кула и излетя на десетина крачки във въздуха, за да избегне следващата серия атаки.

Скочи на земята, сграбчи захвърлената обсидианова секира, развъртя я и отби един удар.

„Не можеш да се съпротивляваш, Вин — прошепна Гибелта. — Всеки твой удар ми помага. Аз съм Гибелта“.

Вин изкрещя и се хвърли в безразсъдна атака: блъсна с рамо един инквизитор, заби острието на брадвата в гърдите на друг. Инквизиторите ръмжаха и размахваха оръжия, но тя винаги бе на крачка пред тях, измъкваше се на косъм от атаките им. Този, когото бе повалила пръв, вече се надигаше, с оздравели колене. И се усмихваше доволно.

Удар, който не видя, се стовари върху рамото й, отхвърли я напред и тя падна и усети как по гърба й се стича топла кръв, но пютриумът заглуши болката. Вин се претърколи настрани, изправи се и стисна секирата.

Инквизиторите я приближаваха вкупом. Марш наблюдаваше битката мълчаливо, с мокро от дъжда лице и щръкнали от кожата клинове — като кулите на Кредик Шау.

Вин изръмжа и отново се Придърпа в небето. Изхвърча над враговете си и отскочи от няколко кули, като използва метала им за котва. Дванайсетимата инквизитори я следваха като ято гарвани, отскачаха от кулите с развети раса, опитваха се да я заобиколят. Тя се носеше през мъглите и дъжда като стрела.

Един инквизитор се улови за кулата, към която се бе насочила. Вин извика, размаха секирата и го нападна, но той се Тласна настрани — шмугна се под удара й — и веднага се Придърпа обратно. Тя го изрита в краката и двамата отхвърчаха настрани. Докато падаха, Вин се вкопчи в расото му.

Той вдигна глава, усмихна се зловещо и отби секирата й с нечовешки силната си ръка. Тялото му започна да се издува, да увеличава масата си, както когато ферохимик черпи сила. Той се изсмя в лицето на Вин и я сграбчи за шията. Дори не забеляза, че тя го Придърпва леко встрани, докато продължаваха да падат.

Уцелиха една от по-ниските кули и металното й острие прониза гърдите на изненадания инквизитор. Вин увисна на главата му и го затегли надолу. Не погледна как острият връх разкъсва тялото му, но когато се приземи, държеше само главата му. Един кървав клин издрънча на калдъръма и тя захвърли главата до него.