Героят на времето

— Но на определена дена — прошепна друг Първи.

— Каква цена? — попита Сейзед.

— Да позволи на Гибелта един ден да разруши света — отвърна Хаддек.

Възцари се тишина.

— Откъдето последвало и предателството — рече Хаддек. — Съхранението се разделило с живота, за да затвори Гибелта, да й попречи да разруши света.

Още една често срещана митологична тема — за бога-мъченик. Сейзед лично бе присъствал на този процес при зараждането на Църквата на Оцелелия.

„Само че… сега става въпрос за моята собствена религия“ — помисли си той. Намръщи се, облегна се назад и се замисли. По някаква причина бе предположил, че истината ще е съвсем различна. Ученият в него водеше борба с желанието му да повярва. Как би могъл да приеме нещо, изпълнено с толкова много митологични клишета?

Беше изминал целия този път, вярвайки че най-сетне ще има шанс да открие истината. Но сега, докато се запознаваше с тази вяра, откриваше, че е стряскащо сходна с религиите, които бе отхвърлил като лъжовни.

— Изглеждаш обезпокоен, младежо — рече Хаддек. — Заради думите ни ли е това?

— Извинявам се — отвърна Сейзед. — Това е мой личен проблем, който няма връзка със съдбата на Героя на времето.

— Моля те, кажи ни — подкани го един от древните.

— Малко е сложно — въздъхна Сейзед. — От известно време изучавах човешките религии, опитвах се да установя кои от тях са истинни. Бях започнал да губя надежда, че някоя от религиите ще предложи отговорите, които търся. А после узнах, че моята собствена религия все още съществува, съхранена от народа на кандра. Дойдох тук с надеждата да открия истината.

— Това е истината — рече един от присъстващите.

— Така твърди всяка религия — отвърна Сейзед малко раздразнено. — Но същевременно във всяка от тях има противоречия, логически грешки, изискване за сляпа вяра, което не мога да приема.

— Млади човече — рече Хаддек. — Имам чувството, че си търсил нещо, което не може да бъде намерено.

— Истината? — попита Сейзед.

— Не — отвърна Хаддек. — Религия, която да не изисква от последователите си вяра.

Един от присъстващите кимна и каза:

— Ние следвахме Отеца и Първия договор, но вярата ни не е в него. Тя е в нещо по-… възвишено. Ние вярваме, че Съхранението се е подготвило за този ден и че неговата воля да ни опази ще се окаже по-силна от желанието на Гибелта да руши.

— Но вие не знаете — рече Сейзед. — Получавате доказателство едва когато повярвате, но ако вярвате, можете да откриете доказателства във всичко. Това е логическа главоблъсканица.

— Вярата няма нищо общо с логиката, синко — рече Хаддек. — Може би в това се състои твоят проблем. Не можеш да отхвърлиш напълно нещата, които изучаваш, също както не можеш да се отречеш от вярата, че Героят ще ни спаси. Просто трябва да вярваме в това, да приемаме нещата, на които ни учи Съхранението.

Това не беше достатъчно за Сейзед. Но за момент той реши да продължи нататък. Все още не знаеше всички подробности от териската религия. Може би след като ги научеше, щеше да успее да подреди цялостна картина.