![Последният довод на кралете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/1/3/posledniyat-dovod-na-kralete-bg-download.jpg)
Последният довод на кралете [bg]
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният довод на кралете [bg]». Краткое содержание книги:
— Ще ти платя! Каквото ти предлага той, удвоявам го!
— Предпочитам в брой — протегна ръка наемникът.
— Сега? Но аз нямам… нямам толкова в себе си!
— Жалко, аз съм на принципа на проститутката. Срещу обещания няма веселба, приятелю. Никаква.
— Чакай! — Гойл скочи на крака и отстъпи назад с протегната напред разтреперана ръка. Няма къде да се денеш, освен да скочиш през прозореца. Това е проблемът с амбицията. Когато погледът ти е все нагоре, е много лесно да забравиш, че единственият път надолу от главозамайващата височина е дългото падане.
— Сядай, Гойл — изръмжа му Глокта. Коска го сграбчи за едната китка, изви яростно ръката му зад гърба и го натика скимтящ от болка в креслото. После сложи ръка на тила му и заби лицето му в красивата карта на Съюза. Носът му изхрущя и опръска с кръв западните части на Мидърланд.
Крайно грубо, но времето за изтънченост свърши. Самопризнанието на архилектора или на някой достатъчно близо до него… Естествено, Сълт щеше да свърши по-добра работа, но след като не можем да докопаме мозъка, ще трябва да се задоволим със задника.
— Къде е това момиче с инструментите ми? — Арди влезе предпазливо в стаята, прекоси бавно разстоянието от вратата и сложи сандъчето на масата.
Глокта щракна с пръсти и посочи към Гойл. Дебелият наемник отиде полека до началника, хвана свободната му ръка и я опъна рязко на масата.
— Предполагам, си мислиш, че знаеш много за изтезанията, а, Гойл? Повярвай ми, докато не прекараш малко време от двете страни на масата, не можеш да кажеш, че разбираш напълно играта.
— Ненормално копеле! — Началникът започна да се дърпа и лицето му размаза кръв по картата на Съюза. — Мина всякакви граници!
— Граници ли? — прихна Глокта. — Прекарах нощта в рязане пръстите на един от приятелите си, след това убих друг, а ти ми говориш за граници? — Вдигна капака на сандъчето и инструментите се наредиха пред него. — Сега единствената граница, която е от значение, е тази, която разделя силния от слабия. Човека, който задава въпросите, от този, който отговаря на тях. Няма други граници. — Наведе се и заби върха на пръста си в главата на Гойл. — Всичко е в главата! Оковите, ако обичате.
— Ъ? — Коска погледна дебелия наемник, а той вдигна рамене и размазаните татуировки по дебелия му врат се сгърчиха.
— Пфф — каза джуджето. Човекът цирей мълчеше. Едноръкият беше вдигнал маската от лицето си и беше зает да си бърка в носа с върха на куката.
Глокта изпъна назад гръб и въздъхна тежко. Нищо не може да замени квалифицирания помощник.
— Е, предполагам, ще трябва да импровизираме. — Извади от сандъчето една дузина дълги пирони и ги разпиля небрежно по масата. Извади и чук с лъскава глава. — Мисля, че не е нужно да обяснявам какво предстои.
— Не. Не! Можем да измислим нещо, можем… — Глокта постави върха на един пирон на китката на Гойл. — Аа! Чакай! Чакай…
— Ще бъдеш ли така добър да подържиш? Имам само една свободна ръка.
Коска хвана внимателно върха на пирона с два пръста.
— Ще внимавате къде удряте, нали, началник?
— Не се тревожи. Имам прецизна ръка. И ужасно много практика.
— Чакай! — изпищя пронизително Гойл.
С три звънтящи, разочароващо тихи удара на чука пиронът мина между костите над китката на Гойл и се заби в плота на масата. Началникът изрева от болка и от устата му излетяха пръски слюнка и кръв.
— О, я стига, Гойл, в сравнение с това, което правеше със затворниците в Англанд, моето е направо детска игра. И опитай да не избързваш. Ако сега пищиш така, след малко какво ще правиш? — Дебелият наемник хвана другата ръка на Гойл и я изтегли върху картата на Съюза.
— Пирон? — попита Коска и повдигна въпросително вежди.
— Хващаш му цаката.
— Чакай! Аа! Чакай!
— Защо? За последните шест години това е най-близкото ми до забавление занимание. Не се свиди и не ми разваляй удоволствието. Толкова рядко ми се случват хубави неща. — Глокта отново вдигна чука.
— Стой!
Дзън. Гойл изрева. Дзън. Писък. Дзън. Пиронът се вкопа дълбоко в масата и доскорошният бич за наказателните колонии в Англанд беше прикован към картата на Съюза. Ето докъде стигаш само с амбиции и никакъв талант. Колко е лесно да научиш някого на смирение, по-лесно е, отколкото повечето хора предполагат. Всичко необходимо за да забравиш арогантността си, са няколко пирона на правилните места.