![Последният довод на кралете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/1/3/posledniyat-dovod-na-kralete-bg-download.jpg)
Последният довод на кралете [bg]
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният довод на кралете [bg]». Краткое содержание книги:
— Лорд-маршале! — Бринт бързаше по кея, следван от група офицери. Едната половина от лицето му беше омазана със сажди. — Лорд-маршале, генерал Паулдър…
— Най-накрая, мамка му! — кресна Уест. — Сега може би ще получим някакви отговори. Къде е това копеле? — Избута Бринт настрана и застина на място. Паулдър лежеше на носилка, държана от четирима посърнали и покрити с кал офицери от щаба му. Имаше вид на блажено заспал, дотолкова, че Уест очакваше всеки момент да чуе хъркането му. Единствено огромната рана на гърдите на генерала разваляше първоначалното впечатление.
— Генерал Паулдър лично предвождаше атаката — каза един от офицерите, преглъщайки сълзите си. — Благородна саможертва…
Уест се загледа в трупа на генерала. Колко пъти му се бе искало да види този човек мъртъв. Постави ръка на лицето си в остър пристъп на прилошаване.
— Проклятие — прошепна.
— Проклятие! — процеди през зъби Глокта, докато качваше треперещия си крак на последното стъпало и едва се задържа да не падне по очи. Един кльощав инквизитор, който вървеше насреща му, го изгледа продължително. — Проблем ли имаш? — Озъби му се той и човекът наведе глава и отмина бързо.
„Так“, „туп“, болка. Сумрачният коридор се влачеше убийствено мудно покрай него. Всяка стъпка беше истинско изпитание, но той продължи да упорства. Краката му изгаряха от болка, стъпалата тръпнеха, вратът стенеше, под дрехите се стичаше пот, а лицето му беше изкривено в неволна беззъба усмивка. С всяка следваща стъпка, с всяко пъшкане очакваше неприятност. С всеки гърч, с всеки спазъм очакваше по коридора да наизскачат практици и да заколят като свине и него, и зле дегизираните му наемници.
Но няколкото притеснени на вид мъже, с които се размина, почти не го погледнаха, преди да продължат по пътя си. Страхът ги е направил небрежни. Светът е на ръба на катастрофа. Никой не смее да направи и крачка, от страх да не стъпи в празното пространство. Инстинктът за самосъхранение. Унищожава напълно работоспособността на човек.
Влетя в преддверието на кабината на Сълт.
— Началник Глокта! — Главата на секретаря подскочи ядосано. — Не можете просто да… — Не успя да довърши, защото в този момент наемниците започнаха да се събират един по един зад гърба на Глокта. — Искам да кажа… не можете…
— Млък! Действам по изрична заповед на краля. Всеки лъже. Разликата между героя и злодея е в това, дали някой вярва на лъжите? Дръпнете се от пътя ми! — изсъска на двамата практици от двете страни на вратата на Сълт. — Или се пригответе да си понесете последствията. — Двамата се спогледаха, после, когато в преддверието нахлуха още от хората на Коска, вдигнаха ръце и се оставиха да бъдат обезоръжени. Инстинктът за самосъхранение. Сериозен недостатък.
Глокта спря за момент пред вратата. Тук, където толкова често се потях от страх, изложен на милостта на архилектора. Дървото погъделичка пръстите му. Може ли да се окаже така лесно? Да вляза посред бял ден и просто да арестувам най-влиятелния човек в Съюза? Насили се да потисне самодоволната усмивка. Ще ми се да се бях сетил по-рано. Завъртя топката на бравата и влетя в стаята.
Кабинетът на Сълт изглеждаше точно както всеки друг ден. Огромните прозорци с прекрасната гледка към Университета, голямата кръгла маса с картата на Съюза и инкрустираните в нея скъпоценни камъни, столовете с великолепна дърворезба и мрачните портрети по стените. Само че този път в стола на архилектора не седеше Сълт. Там беше не кой да е, а вярното му псе, неговият любимец — началник Гойл. О, пробваме дали голямото кресло ни е по мярка, а? Не, боя се, че е прекалено голямо за теб.
Първата реакция на Гойл беше искрено възмущение. Как смее, който и да е, да нахлува така в този кабинет? Втората беше объркване. Кой би посмял да нахлуе така? Третата — шок. Сакатият? Но как? Четвъртата, когато видя Коска и четирима от наемниците му да влизат след Глокта, беше ужас. А, точно това искам да видя.
— Ти? — процеди през зъби началникът. — Но ти си…
— Заклан? Боя се, че имаше промяна в плана. Къде е Сълт?
Очите на Гойл преминаха по наемниците — джуджето, този с куката и онзи с отвратителните циреи на лицето — после спря върху Коска, който крачеше наперено из кабинета, отпуснал небрежно ръка на дръжката на сабята си.