![Последният довод на кралете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/1/3/posledniyat-dovod-na-kralete-bg-download.jpg)
Последният довод на кралете [bg]
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният довод на кралете [bg]». Краткое содержание книги:
— Нищо не може да се мери с него, нали? С вкуса на прясно изпечен хляб? Има вкус на… на мир.
— Щом казваш. — Двамата замълчаха и продължиха да вървят и да дъвчат.
— Мисля, че трябва да опиташ да забравиш тая твоя вражда — каза Кучето след малко и погледна настрани към Тръпката.
— Коя вражда?
— Ти колко имаш? Тази с новия ни крал. С Деветопръстия.
— Не мога да кажа, че не опитах. — Дългокосият северняк се загледа намръщено в гърба на Логън отпред. — Но накъдето и да се обърна, той е все там.
— Тръпка, ти си свестен човек. Харесвам те. Всички те харесват. Куражлия си, момче, и акъл имаш, и хората те следват. Ако не те убият, може да стигнеш далеч и точно тук идва проблемът. Не искам да те гледам да започваш нещо, дето не можеш да довършиш.
— Значи нямаш никакъв проблем. Каквото съм почнал — довършил съм го.
— Не, не — поклати глава Кучето, — не това ми беше мисълта, момче, не това. Може и да победиш, може и да не успееш. Мисълта ми е, че нито едно от двете не е победа. Кръвта поражда само още кръв, нищо друго. Искам да кажа, за теб още не е късно да бъдеш по-добър човек.
Тръпката го изгледа навъсено. После хвърли комата настрани и избърза напред, без да каже и дума повече. Кучето въздъхна. Някои неща не се оправят само с приказки. Други с нищо не се оправят.
Излязоха от лабиринта от къщи и се озоваха пред река. Сигурно беше широка колкото Уайтфлоу, но бреговете й бяха направени от камък, а отгоре й минаваше най-големият мост, който Кучето беше виждал. Перилата му бяха от изкривено желязо и беше достатъчно широк, две каруци да се разминат спокойно. От другата му страна се издигаше нова стена — още по-висока от тази, през която бяха влезли в града. Смаян, Кучето пристъпи напред и огледа блестящата вода в двете посоки. Имаше още мостове. Ужасно много, някои дори по-големи от този, прескачаха реката между гора от стени, кули и извисяващи се към небето сгради.
Много от останалите момчета също зяпаха, с отворени усти, с ококорени очи, все едно изведнъж се бяха озовали на луната. Дори лицето на Мрачния беше придобило странно изражение, нещо, което можеше да мине за учудване.
— Мамка му — каза Тръпката. — Виждали ли сте преди такова нещо?
Кучето направо го заболя вратът от зяпане.
— Имат толкова много тук. За какво въобще им е притрябвала проклетата Англанд? Тази помийна яма?
— Не знам — сви рамене Логън. — Предполагам, някои хора все ламтят за повече.
— Някои хора все ламтят за повече, а, брат Лонгфут? — поклати недоволно глава Глокта. — Пощадих другия ти крак. Пощадих живота ти. А сега искаш свободата си, така ли?
— Началник — поде умолително навигаторът. — Ако позволите, дали не може да ме пуснете… аз изпълних своята част от уговорката ни. Тази врата излиза съвсем близо до Палатата на въпросите…
— Ще видим.
Още един мощен удар със секирата и вратата се срина от ръждивите си панти. В тясното мазе нахлу дневна светлина. Наемникът с татуирания врат отстъпи от вратата, Глокта докуца до нея и надникна предпазливо навън. А, чист въздух. Истински дар, който често приемаме наготово. Няколко стъпала водеха нагоре към малък павиран двор, ограден отвсякъде с мърлявите задни фасади на сгради. Глокта познаваше това място. Само на крачка от Палатата на въпросите, точно както обеща.
— Началник? — промърмори Лонгфут.
Глокта изви устни. Какво толкова? В края на краищата, най-вероятно никой от нас няма да доживее края на деня, а мъртвите могат да си позволят снизхождение. Всъщност само те могат.
— Е, добре. Пуснете го. — Едноокият наемник извади дълъг нож и сряза въжето около китките на Лонгфут. — Желателно е никога повече да не те виждам.
По устните на навигатора имаше следа от усмивка.
— Не се тревожете за това, началник. Аз тъкмо си помислих същото. — Той се отдалечи с куцане по посоката, откъдето бяха дошли, спусна се по усойното стълбище в канала, зави зад ъгъла и изчезна.
— Сега ми кажи, че си взел каквото ти поръчах — каза Глокта.
— Аз съм неблагонадежден, началник. Не некомпетентен. — Коска махна на наемниците си. — Време е, приятели. Да се почерним.
Като един, мъжете извадиха черни маски и ги завързаха за лицата си. Свалиха опърпаните си палта, после мърлявите окъсани дрехи. Отдолу всеки от тях носеше чисти черни дрехи, от глава до пети. Накрая, препасаха старателно оръжия. Само за секунди бандата главорези се превърна в отряд практици от Инквизицията на Негово величество. Не че има кой знае каква разлика между двете.