Друговремец

Джени се усмихна след него и обърна вниманието си към мен. Остави кутията на леглото, вдигна капака и разкри купчина бижута и малки накити. Изненадах се – не изглеждаше типично за подреданата, спретната Джени Мъри, под чиято желязна ръка домакинството вървеше като добре смазана машина от сутрин до мрак.

Тя разбърка искрящия безпорядък с показалец, след това, сякаш дочула мислите ми, вдигна глава и се усмихна.

– Все си мисля, че един ден трябва да подредя тези неща, но когато бях малка, майка ми ми позволяваше да ровичкам в кутията ѝ. Все едно търсех съкровища – не знаех на какво ще попадна. Може би си мисля, че ако е подредено, магията някак ще изчезне. Глупаво, нали?

– Не. – И отвърнах на усмивката ѝ. – Не е.

Разгледахме бавно съдържанието на кутията, като вдигахме и внимателно оглеждахме ценностите на четири поколения.

– Това беше на баба ми от страната на Фрейзър – каза Джени и ми показа една сребърна брошка. Беше във формата на полумесец и с малък диамант на единия връх, като звезда.

– А това – каза и извади тънка златна халка с рубин, обграден от брилянти. – Това е венчалната ми халка. Иън изхарчи половин годишна заплата за нея, макар че му казах, че е глупак. – Нежното ѝ изражение обаче ми подсказваше, че е бил всичко друго, но не и глупак. Тя лъсна камъчето в плата на роклята си и му се полюбува отново, преди да го прибере в кутията.

– Ще се радвам, когато се роди бебето – каза и потупа корема си с гримаса. – Пръстите ми са толкова подути сутрин, че не мога да си вържа връзките на дрехите, камо ли да нося пръстени.

Нещо в дъното на кутията проблесна, но не като метал, и аз посочих към него.

– Какво е това?

– А тези ли? – Извади предметите. – Никога не съм ги носила, не ми отиват. Но ти би могла. Висока и царствена си, като майка ми. Бяха нейни.

Бяха чифт гривни от бивна на див глиган, полирана до дълбокото матово сияние на слонова кост, а краищата бяха пок­рити със сребристи шийки, гравирани с флорални плетеници.

– Боже, прекрасни са! Никога не съм виждала нещо толкова... красиво по варварски начин.

Джени се развесели.

– Да, такива са. Някой ги е подарил на майка ми за сватбата ѝ, но не казваше кой. Баща ми все я подпитваше, но тя не му казваше, само се усмихваше като котка, бръкнала в сметаната. Ето, пробвай ги.

Костта бе хладна и тежка. Не устоях да прокарам пръсти по жълтеникавата повърхност, огрубяла от годините.

– Да, много ти отиват – заяви Джени. – Ще си отиват и с жълтата ти рокля. Ето ти обиците. Сложи ги и да слизаме.

Мърто седеше на кухненската маса и старателно унищожаваше шунка, набодена на върха на камата му. Госпожа Круук ловко се приведе с подноса иззад него и допълни бързо празнещата се чиния с три топли пити.