Друговремец

Макар и обикновено имението да бе активно, в този ден нап­раво гъмжеше. Арендатори идваха и си отиваха цял ден. Мнозина идваха колкото да си платят наемите – някои стояха по цял ден, шляеха се из имението, посещаваха приятели и се освежаваха във всекидневната. Джени цъфтеше в синята си коприна и заедно с госпожа Круук, спретната в бял лен, прехвърчаше между кухнята и всекидневната, наглеждайки двете слугини, които се превиваха под подносите с разнообразни сладкиши.

Джейми ме представи церемониално на арендаторите в трапезарията, след което се скри с Иън в кабинета си, за да приема хората един по един, да се съветва с тях за нуждите на пролетната сеитба, да разговоря за продажбите на вълна и зърно, както и да отбелязва дейността на имението и да подрежда нещата за следващите три месеца.

Аз се помотвах, разменях по някоя дума с гостите, помагах за закуските, когато имаше нужда, а понякога просто отстъпвах на заден план и наблюдавах случващото се.

Спомних си обещанието на Джейми към старицата край воденичния вир и любопитно чаках да се появи Роналд Макнаб.

Дойде малко след дванайсет, на високо и кльощаво муле, а за колана му се бе вкопчило малко момченце. Проследих ги скришом с поглед от вратата на всекидневната, питайки се колко точно го бе описала майка му.

Реших, че „пияндурник“ може да не е най-точното определение, но като цяло бе права. Косата на Роналд Макнаб бе дълга и мазна, нехайно привързана с връв, а яката и ръкавелите му сивееха от мръсотия. Беше година-две по-млад от Джейми, ала изглеждаше поне с петнайсет по-стар – лицето му подуто, блясъкът на малките кървясали очички приглушен.

Детето също беше опърпано и мръсно. Още по-лошо, стори ми се, че се спотайва зад баща си, забило поглед в пода, и се свиваше назад, когато Роналд се обърнеше към него с резки думи. Джейми чакаше на вратата на кабинета си и също забеляза това – спогледа се остро със сестра си, която носеше пълна гарафа към кабинета.

Тя кимна почти недоловимо и му подаде гарафата. След това хвана детето за ръката и го повлече към кухнята с думите:

– Ела, дребосък. Мисля, че имаме една-две останали сладки. А какво ще кажеш за малко плодова пита?

Джейми кимна делово на Роналд Макнаб и се дръпна встрани, докато мъжът пристъпваше в стаята. Джейми улови погледа ми и кимна към кухнята. Обърнах се към Джени и малкия Роби.

Открих ги да си говорят дружелюбно с госпожа Круук, която наливаше пунш от големия котел в една кристална купа. Преля мъничко в дървена чаша и я предложи на малчугана, който се отдръпна с подозрителен поглед, но накрая прие. Джени продължи да бъбри на момчето, докато пъленеше подноси, но не получаваше нищо повече от сумтене в отговор. Но полудивото създание като че ли се отпускаше и успокояваше.