Друговремец

Така и се случи – изненадващо силен тласък повдигна ръката ми на няколко сантиметра.

– Божичко! Силен е!

– Да. – Джени потупа корема си с гордост. – Ще е прекрасен, като брат си и баща си. – Усмихна се на Иън, чието внимание бе отвлечено от списъците на животните за разплод към нея и бъдещото му дете. Джени добави, като ме сръчка: – Или дори като безполезния си риж чичо.

– Какво? – Джейми вдигна глава. – На мен ли говориш?

– Чудя се дали се обърна на „риж“ или „безполезен“? – под­пита ме тихичко Джени и пак ме сръчка, а на Джейми отвърна мило: – Нищо, нищо, сърце мое. Просто обсъждахме възможността новото да има нещастието да прилича на чичо си.

Въпросният чичо се ухили широко и дойде при нас, като приседна на възглавничката. Джени отдръпна крака, за да му направи място, и ги сложи в скута му.

– Разтрий ми ги, Джейми – примоли му се. – По-добре се справяш от Иън.

Той се подчини, а Джени се облегна назад и притвори блажено очи. Пусна ризката, която бродираше, на корема си, който все така се надигаше, сякаш негодуваше. Джейми зяпаше в захлас движението, точно като мен преди малко.

– Не е ли неудобно? – попита. – Някой да се премята така в корема ти?

Джени отвори очи и направи гримаса, когато по протежението на корема ѝ премина нещо като вълничка.

– Мда. Понякога имам чувството, че черният ми дроб е целият в синини. Но най-често усещането е приятно. Като... – Тя се позамисли, а после се усмихна на брат си. – Трудно е да го опиша на мъж, нямате нужната анатомия. Не мисля, че има как да ти кажа какво е бременността, все едно ти да ми опишеш какво е да те ритнат в топките.

– А, това мога дори да ти го покажа. – Той се сви, хвана се между краката и подбели очи, като нададе ужасяващ гъгнещ стон.

– Не е ли точно, Иън? – попита и завъртя глава към табуретката, на която Иън се превиваше от смях, подпрял дървения си крак на огнището.

Джени постави деликатно стъпало на гърдите му и го избута назад.

– Добре, смешнико. В този случай се радвам, че си нямам топки.

Джейми се поизправи и отметна няколко кичура от челото си.

– Не, наистина – настоя заинтересуван, – само до различната анатомия ли опира? Как би го описала на Клеър? Тя е жена, нищо че още не е раждала.

Джени изгледа талията ми преценяващо и отново усетих онази малка, не съвсем физическа болка.

– Хм, може би. – Говореше бавно, докато формулираше думите в ума си. – Първо си чувстваш кожата много изтъняла. Усещаш всичко, което те докосва, дори дрехите си, и то не само на корема, но и по краката, по хълбоците и по гърдите. – Ръцете ѝ се вдигнаха несъзнателно до тях и докоснаха ленения плат отгоре. – Усещаш ги тежки, налети... и са много чувствителни по връхчетата. – Малките заоблени палци ги докоснаха и зърната се надигнаха под плата. – И, разбира се, си едра и непохватна. – Джени се поусмихна с лека горчивина и потърка ханша си, където се беше ударила в една маса. – Заемаш повече място, отколкото си свикнала. – Но ето тук – ръцете ѝ се сключиха над корема, – тук усещаш всичко най-силно, разбира се.