Ковачница на мрак

— Описвате гробница, милейди.

Момчето не се беше размърдало при разговора им. Тя го огледа отново.

— Казваш, че носи писмо?

— Да, милейди.

— Знаеш ли съдържанието му?

— Крайно сдържан е за него.

— Сигурна съм, но спи като умрял.

Грип сякаш посърна.

— Загубихме коня в реката. Едва не се удавихме и двамата. Милейди, той не знае, но писмото, което носи в тенекиената си тръба, вече е нечетливо. Мастилото се е размило и зацапало и нищо не може да се направи. Но печатът на пергамента е оцелял и със сигурност е от вашето имение.

— Сукул, несъмнено — разсъди Хиш Тула. — От рода на Корлас ли е?

— Така трябва да разбираме, милейди.

— И е за Цитаделата?

— За Децата на Нощ, милейди.

— Всичките деца са пораснали.

Грип не отвърна на това.

Погледите им се засичаха от време на време и Хиш бе доловила странна свенливост в очите на Грип. Зачуди се над това.

— Милейди, момчето настоя първо да намерим вас.

— Така разбрах и аз.

— Докато аз щях да предпочета да отидем направо при господаря ми.

— Но отстъпи.

— Той е знатен, милейди, а задължението ми беше да го опазя по пътя. Храбрец е и не се оплаква от трудностите. Но плаче за умрелите коне.

Тя се усмихна.

— Както едно дете на Нимандър направи веднъж, преди много време. С твоя кон, доколкото помня. Счупен преден крак, нали?

— Скок, който онова дете изобщо не трябваше да опитва, да, милейди.

— С цената на живота на коня ти.

Грип извърна поглед и вдигна рамене.

— Казва се Орфантал.

— Неприятно име — отвърна тя. След това отново улови странното изражение на сбръчканото лице на Грип и се намръщи. — Имаш ли да ми кажеш нещо?

— Милейди?

— Никога не съм била толкова гневлива, че да те карам да се притесняваш. Кажи каквото ти е на ума.

Той сведе очи.

— Простете, милейди, но е хубаво, че ви виждам отново.

Нещо стегна гърлото й и тя почти посегна да го погали по лицето, да покаже, че обичта му не е нежелана, а всъщност е взаимна, но нещо я задържа. Вместо това каза:

— Този твой крак всеки момент ще рухне. Настоявам да повикаме лекар.

— Заздравява, милейди.

— Ти си един упорит старец.

— Времето ни е кратко, ако ще се срещаме с тях.

— Виждаш ме, че съм готова, нали? Е, добре, хайде да занесем тази неприятна новина на господаря ти и да понесем доколкото можем гнева на Андарист за войнственото ни натрапничество. Момчето ще поспи тук междувременно.

Грип кимна.

— Беше лош късмет, сигурен съм, а не опит за покушение. Момчето в края на краищата не е от голяма стойност за никого.

— Освен мъртво на пътя — отвърна тя. — Нежеланото дете като доказателство за нежелан раздор в кралството. Ще ми се да имахме друго име за него. Хайде, ще пояздим до портата на Цитаделата.