Пантерата
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #6
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пантерата». Краткое содержание книги:
— Мисля, че си луд.
— Добре. Виж, Пол, Алтаир е единствената ни връзка с Пантерата и съм сигурен, че дъртият кучи син знае къде се спотайва онзи задник. Просто трябва да опитаме.
Бренър се замисли за момент.
— Идеята всъщност не е ужасна, но определено не сме оторизирани да си измисляме наши си мисии.
— Защо не? Някой е оторизирал Чет да ни разкара, така че можем да правим каквото ни скимне.
Бренър пое дълбоко дъх.
— Нямаме подкрепления, логистична помощ и комуникации, а освен това мунициите ни са малко.
— Имаме си обаче нов партньор. Той разполага с всичко необходимо и ще го вземем с нас. Хаким е оторизиран да прави каквото му скимне — добавих.
— Всъщност Хаким би трябвало сам да направи това.
— Хаким е некомпетентен, вероятно мързелив и не дава пет пари за Ал Кайда или Булус ибн ал Дервиш — посочих аз.
— Но пък иска наградата.
— Точно така. И затова ще дойде с нас. И без това ни е нужен преводач.
Бренър мина в мислителен режим и започна да претегля всички за и против дали да се махне от кенефа, или да нагази в него още по-дълбоко.
— Алтаир може и да не издържи пътуването.
— Изглежда добре. Як дърт пръч е той. Или орел. Пък ако умре — умре. По-добре, отколкото да получи куршум в главата от Хаким.
— Мисля, че престоят ти тук е бил по-продължителен от разумното — уведоми ме Бренър.
— Луд съм си от години. Когато се върнеш у дома, ти ще си дадеш сметка колко си бил смахнат тук.
Той се усмихна насила, помисли и каза:
— Добре… ако Хаким е съгласен и ако дойде с нас, да опитаме.
— Добре. Значи ще завършим мисията.
— Ами Кейт? — попита Бренър.
— За нищо на света не би пропуснала това.
Бренър понечи да коментира това, но полковник Хаким, който искаше да разбере какво са намислили новите му партньори, дойде при нас и попита:
— И какво ще правите сега?
— Радвам се, че се поинтересувахте.
Обясних му плана си и той ме изслуша мълчаливо, като от време на време кимаше.
— Ако успеем да убием или заловим Пантерата, ще се погрижа да получите трите милиона, които искате — уверих го. — Бедуините ни помогнаха, но един от тях ни предаде и Пантерата е жив.
Така че майната им.
Полковник Хаким пак кимна, но отбеляза:
— Старецът може да не издържи подобно пътуване.
— Е, ако не издържи — не издържи.
— Знаете ли къде се намира въпросният лагер? — попита полковник Хаким.
— Алтаир знае — уверих го.
— Но няма да ни каже.
— Сигурен съм, че можете да го накарате да ни каже.
— Може би. Имам една идея къде може да е.
— Добре. А аз случайно имам координатите му. Имате ли карта на този район?
— Разбира се.
— Е, в такъв случай на практика сме там.
Полковник Хаким се отдалечи и двамата с Бренър тръгнахме към нашия джип.
— Ами Замо? — попитах аз.
— Той обича да търси джихадисти из планините.
— Естествено. Кой не обича?
И тъй, операция „Чистка“ продължаваше, макар и без Чет, Бък и Вашингтон. Никакви сложни планове, никакви високи технологии, никакви Джон и Кейт в ролята на стръв. Просто типове из хълмовете, опитващи се да се избият един друг по старомодния начин.
81.
С Бренър обяснихме плана на Замо и Кейт и те го приеха без много въпроси. Колкото повече се замисляш за дръзки идеи, толкова повече проблеми откриваш. И ако продължаваш в същия дух, ще стигнеш до неприятната истина — това е адски опасно. Така че защо да мислиш? Просто го направи.
Наложи се да поговорим допълнително, за да убедим полковник Хаким да вземе не сто души, а само едно хъмви, тъй като става дума за тайна мисия, а не за инвазия.
Сега Хаким беше в джипа с шофьора си и с две мутри от СПС и Алтаир. Старецът не искаше да се вози с нас, но един от хората на Хаким го зашемети с тазер и го метна в задното отделение. За сметка на това пък Алтаир сега бе облечен, нахранен, напоен и жив.