Гай-джин (Част III)

— Ти се излагаш на проклятие и вечни мъки в ада. На отлъчване от църквата и лишаване от причастие. Пази се, еретиците са ти размътили главата, моли се за прошка…

Анжелик бе избягала.

Андре и Сьоратар се намираха сред богомолците. По-късно Андре я бе запитал какво става и тя му разказа.

— Хиляди католици имат щастлив брак сключен според протестантската доктрина и vice versa22, каквото и да твърдят първосвещениците.

— Андре, аз омъжена ли съм, или не съм?

— Омъжена си както според британските закони, така и според британските военноморски закони, стига само някой британски съд да не реши обратното.

— Но не и според църковните!

— Според тяхната църква да, но според нашата не. Вече и сама знаеш отговора на своя въпрос.

— Мразя този човек.

— Той е свещеник. И двамата знаем, че не всички свещеници са добри. Виж какво, Анжелик, що се отнася до… до датата ти, моля те така или иначе тайно да ми съобщиш, за да решим какво ще правим. Анри очаква всеки ден съгласието на френския посланик да те постави под опеката на държавата. Не бой се, обещах ти, че ще пазим теб и твоите интереси, и така ще бъде — бе й казал Андре и си бе отишъл, а тя се замисли.

„Значи според църквата не съм омъжена? Тогава католиците да вървят по дяволите — рече си тя. Призляваше й от опасения. — Пази се! Никога не го признавай открито, никога. Ти си французойка, а французите знаят всичко за католическата църква, за нейната продажност, еретичност и заблудените й попове.“

Всяка нощ в молитвите си тя се обръщаше към Дева Мария за напътствия и подкрепа.

Мина понеделник, заточи се цялата седмица, а околните не сваляха поглед от нея и неизречените въпроси витаеха във въздуха. Ето защо тя излизаше все по-рядко и по-рядко. За да й минава времето, четеше и спеше, спеше и четеше, пишеше писма и започна една новела за френско момиче, изхвърлено на брега на Йокохама. Но внезапно прекрати последното си занятие и изгори страниците, тъй като взе отново да преживява станалото в Канагава и него, денонощията им с Малкълм и единствената им нощ на „Буйният облак“.

„Буйният облак“ бе отплавал. Тя се зарадва, когато този предвестник на злокобни слухове се стопи в далечината. Откак се бе разхождала по главната улица и бе разговаряла с Горнт, без да научи нещо ново, не бе излизала няколко дни, тъй като двамата решиха да не се срещат за известно време. Два пъти бе канила Морийн Рос на чай, като втория път умишлено остана на легло, та да насърчи мълвата, че има треска. Приятелски си бъбреха клюки, за обикновени неща, за мода, за живота в Колонията — с една дума, нищо сериозно. По-късно взаимното им гостуване щеше да стане по-забавно, защото щяха да си споделят по-лични въпроси и размишления. Засега бе още рано. Но Морийн й харесваше.

Бе донесла интересни книги и списания и й разказваше за новата кантора на Джейми, как работел денонощно и свенливо споделяше надеждата си скоро да се оженят.