Гай-джин (Част III)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част III)». Краткое содержание книги:
Същината на плана на Горнт се състоеше тъкмо в това — как да подменят съвета. Документите разкриваха изключително неудобни факти за двама поддържащи Тайлър членове на съвета, дотолкова сериозни, че те щяха да гласуват за този, който притежава документацията. Значи ставаха седем на пет. Същите документи съдържаха и някои не чак толкова позорни и съмнителни данни за още един от членовете. Ето ти ги, шест на шест. Според замисъла на Горнт Тес трябваше тайно да се обърне към председателя, да му изложи фактите, да му съобщи, че подробностите са вече на път за Вашингтон, и да му предложи следното: „Нека членовете на съвета да ударят балтията на Брокови, да минат на ваша страна и на страната на Струанови, като официално удължат срока за изплащане на нашите дългове на шест месеца, да ни дадат две места в съвета, незабавно да наложат контрол над Брокови, да разпродадат имуществото им на уговорени цени, достатъчни, за да покрият дълговете, и по този начин да оставят Тайлър и Морган Брок да затънат в захарта, за която не могат да платят. И, последно, банката да раздели четиридесет процента от авоарите си на четири части, като по този начин Брокови ще изплатят неустойките: една част ще получи председателят, втора — той ще отпусне на двама от членовете на съвета по свой избор, а четвъртата ще бъде за Търговската къща.“
— В замяна на какво? Защо банката ще тръгне против волята на Тайлър? — бе го запитала Тес. — „Двойна игра“, нали така казвате в Америка?
— Да, госпожо, но това ще е тройна игра. Питате ме, защо съветът щял да налапа въдицата? Защото ще извлекат огромни печалби — както председателят, така и всички останали; защото в душата си тайно ненавиждат Тайлър и се боят от него като всички други. Те не мразят вас — вие сте Търговската къща и не представлявате заплаха за тях. На ненавистта, а не само на парите се крепи този свят.
— Не съм съгласна с вас, но да оставим това. Да се върнем към този загадъчен печат. Какво предлагате да правим с него? — усмихна се Тес цинично. — В случай че го получите.
— Каквото пожелаете, госпожо.
— Защо не го донесете тук с „Буйният облак“?
— Не, съжалявам, няма да ми стигне времето. Освен ако не задържите кораба с една-две седмици. Ще ви го донеса своевременно.
— Защо да отлагаме? Изпратете го по Стронгбоу, той заслужава доверие.
— Ще го донеса своевременно. — Едуард си спомни как очите й, обикновено безцветни и привидно невинни, го жигосаха като разтопено желязо. — Обещавам.
— Оставете сега това. Колко искате, господин Горнт?
— Ще ви съобщя, когато се върна, госпожо.
Тес се бе засмяла невесело.
— Сигурна съм в това. Смятам, че вече сте ме опознали достатъчно добре и няма да се опитвате да изстисквате мен и Струанови. Вие ще отлагате до последния момент, а дотогава на мен ще ми се е наложило да предприема нападението както срещу Тайлър, така и срещу банката; Струанови ще бъдат изложени на голяма опасност и ще трябва да приема всичко, което поискате.
— Доверието ни следва да бъде взаимно. Аз ви дадох доказателствата, необходими за разоряването на Тайлър Брок и на Морган срещу бъдеща сделка, която вие тепърва ще ми обещаете, госпожо. Не искам чак толкова много — само малко забавяне — и се кълна, че ще се върна своевременно. Ще ви донеса от Йокохама каймака и цената ще бъде съвсем справедлива.
— Никога не съм обичала каймак, господин Горнт. Баща ми ми е избил от главата още като бях малка, вкуса към всякакви подобни лакомства. Цената?
— Уверявам ви, госпожо, че с удоволствие ще ми я платите — кълна се в честта си и ви давам думата си на джентълмен.
— Аз също ви уверявам, господин Горнт, че ако тръгнете против волята ми или играете двойна или тройна игра с мен, ще се погрижа да се превърнете в изключително нещастен човек, да не говорим, че ще станете персона нон грата в Азия и в цялата Британска империя — кълна се в честта си и ви давам думата си на тай-пан на Търговската къща…
Горнт го побиха студени тръпки, като си спомни думите на Тес и колко горделиво бе произнесла: „тай-пан на Търговската къща“, и дори когато бе добавила: „макар и временен“. Тутакси бе осъзнал, че именно тази жена е истинският тай-пан и че който и да поеме титлата, няма да държи властта. Разтрепери се при мисълта, че дълго време ще си има работа с нея, че разорявайки Брокови, навярно създава чудовището, което ще предизвика собствената му гибел.