![Битие [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/7/8/7/bitie-bg-download.jpg)
Битие [bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Бард“
- ISBN: 978-954-655-349-2
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Битие [bg]». Краткое содержание книги:
И точно когато си мислеше, че не може да издържи повече, и се канеше да рискува и да се хвърли навън, пред отвора се появи нещо. Нещо с огромни рамене и подобна на куршум глава, очертана на фона на по-светлата вода навън.
Как ще ги запазим верни? Може би като апелираме към собствения им интерес.
Онези технозелоти, така наречените боготворци, си мислят, че тяхната „сингуларност“ ще започне с шеметното разрастване на изкуствения интелект. Щом станат умни като човешко същество, компютърните същества бързо ще проектират нови кибернетични умове, които ще са още по-умни.
И тези още по-умни същества ще създадат още по-умни… и така нататък, все по-бързо и по-бързо. Представителите на движението на боготворците си мислят, че този шеметен прогрес ще е нещо добро и че човечеството ще го последва! А междувременно други — може би мнозинството — намират подобна перспектива за ужасяваща.
Като че ли никой не се е замислял, че има вероятност Новите умове да имат реакции, подобни на нашите. Защо да приемаме, че те ще желаят подобно ускоряващо се развитие на интелекта? Ами ако умните машини не копнеят да направят самите себе си остарели и да проектират собствените си плашещо умни заместници?
Това се нарича тест на Молдин. Един от признаците дали някое изкуствено същество е наистина интелигентно може да е дали то няма изведнъж да реши да престане да съдейства за ускорената еволюция на ИИ. Да не проектира наследниците си. Да забави темпото. Достатъчно, за да живее. Просто да живее.
55.
Семейно събиране
Война бушуваше в голяма част от Слънчевата система.
Изглеждаше безсмислено да бъде пазена в тайна — никой не можеше да закрие небето. „Аргус“, „ХевънОх“, „Бъгай“ и няколко други мрежи на астрономи аматьори съобщиха за внезапни компактни експлозии далеч отвъд земната орбита. Скоро най-добрите телескопи забелязаха йонни следи на мощни лазерни лъчи, пронизващи черното пространство от една точка до друга и изпаряващи носещи се в пустотата обекти. Отначало всички мишени изглеждаха точки в орбитата, където бяха засечени призивните сигнали преди около седмица.
След това загадъчните стрелци откриха огън едни срещу други.
За Мей Лин всичко това бе прекалено шантаво, за да се замисля за него — беше прекалено далеч от всичко, което я бе засягало в живота й. От смазващата бедност в платата на Синдзян до Хунанското земетресение и пожара, който бе оставил белези по лицето й, през продължителната и тежка работа, когато бършеше челата и задниците на малки императори… чак до онзи кратък лъч надежда, когато двамата с Бин замислиха големия си план — да си създадат свое местенце в надигащия се океан.
Явно океанът не беше единствената сила, донасяща потопи на промяна. Месеци наред всички приказки за „извънземна инвазия“ бяха съсредоточени върху образи, думи и идеи, тъй като Хаванският артефакт можеше единствено да говори и убеждава. Но сега в царството на разбитите планетоиди се появиха мрачни величия. И контактът вече не беше само абстракции.
„Ще има ли изобщо място, което да е безопасно?“ — питаше се Мей Лин. Особено след като нейният водач, детето Ма И Мин, й показа какво се е случило с дома й: извика въздушна снимка на естуара на Хуанпу, помогна й да открие нужното място и увеличи образа на потопеното имение, което тя и съпругът й бяха изчистили и надградили с толкова труд.
От него не беше останало нищо.
По-ранните снимки разказаха историята. Първо бяха пристигнали катери на въздушни възглавници, от които се изсипаха облечени в черно мъже и взеха всичко, което представляваше интерес за тях. После, секунди след заминаването им, налетяха боклукчиите.
„Съседите. Онези, които би трябвало да са ни приятели.“
Само за няколко часа над водата не остана нищо — нито метлон, нито мрежи, нищичко. „А животът продължава както преди — помисли си тя. — Човешките същества се изяждат едно друго. Наистина ли имаме нужда звездни демони да ни помагат за това?“
Разбира се, не биваше да се оплаква. През живота си беше виждала как всяка илюзия за стабилност се разпада. И като се имаше предвид, че живееха ден за ден, това заточение не беше толкова лошо. С бебето засега се хранеха добре, носеха по-хубави дрехи и дори си изкарваха доста приятно всеки път, когато И Мин казваше, че е безопасно да излязат и да се насладят на чудесата на „Шанхайска вселена на Дисни и Краля на маймуните“.