Лунните градини
- Автор: Эриксон Стивен
- Серия: Малазанска книга на мъртвите #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лунните градини». Краткое содержание книги:
Усмихнат блажено зад херувимската си маска, Круппе бавно вдигна очи към терасата над вътрешния двор тъкмо навреме, за да види тъмния женски силует зад щорите. Облиза лепкавата захар от пръстите си и млясна с устни.
— Има мигове, промърморва Круппе, когато целомъдрието, породено от въздържанието, се оказва благодат, не, източник на огромно облекчение. Скъпи Мурильо, приготви се за буря.
Симтал дръпна две от дъсчиците на щорите, погледна надолу и каза:
— Оказа се прав. Наистина всички са излезли навън. Странно, при тази идваща буря. Май трябва да се облека. — Върна се при леглото и започна да събира дрехите си, пръснати по пода. — А ти, Мурильо? Не мислиш ли, че спътникът ти долу ще се чуди къде си, скъпи любовнико?
Мурильо смъкна крака на пода и навлече клина си.
— Не мисля.
Симтал го изгледа с любопитство.
— Ти с кого дойде?
— С един приятел. — Той сви рамене и започна да закопчава ризата си. — Едва ли го познаваш.
В този момент вратата се разтвори с трясък. Облечена само по бельо, Симтал извика стъписано. Очите й с гняв изгледаха високия мъж в къс плащ, застанал на прага.
— Как смеете да влизате в спалнята ми? Веднага излезте или ще извикам…
— Двамата стражи, които патрулираха в коридора, са напуснали, мадам — каза Ралик Ном, влезе и затвори вратата. После погледна Мурильо и добави: — Я се обличай по-бързо!
— Напуснали? — възкликна Симтал.
— Верността им беше откупена — каза убиецът. — Урок, който добре са усвоили от самата вас.
— Ако запищя, ще дойдат други.
— Но не го правите — ухили се Ралик. — Защото сте любопитна.
— Не смейте да ми посягате — изсъска Симтал. — Търбан Орр ще ви убие!
Убиецът пристъпи още една крачка напред.
— Дойдох само да поговорим, лейди Симтал. Няма да пострадате, колкото и да сте го заслужили.
— Да съм го заслужила? Та аз дори не ви познавам!
— Както и съветник Лим — отвърна кротко Ралик. — А тази вечер същото би могло да се каже и за Търбан Орр. Добре, че пропуснахте дуела, мадам. Беше неприятно, но необходимо. — Изгледа твърдо пребледнялата жена. — Позволете да обясня. Предложението на Търбан Орр за договор с Гилдията на убийците вече е прекратено официално. Кол е жив и връщането му в този дом вече е осигурено. С вас е свършено, лейди Симтал. Търбан Орр е мъртъв.
Обърна се, излезе и затвори вратата.
Мурильо бавно се надигна. Погледна Симтал в очите и видя нарастващия в тях ужас. Тя вече бе лишена от връзките си с властта и доскорошната й сигурност се беше сринала. Пред очите му тя се сви, ръцете й се притиснаха към корема, коленете й омекнаха. С лейди Симтал беше свършено.
Мурильо извади от канията украсената си с бижута кама и я хвърли на леглото. И без дума повече напусна стаята с пълното съзнание, че е последният човек, който я вижда жива.
В коридора обаче спря и промълви:
— Моури! Не съм скроен за това. — Замисълът да се стигне дотук беше едно; стигането бе друго. Не беше и помислял какво ще изпита. Чувството за справедливост му беше пречило, онзи бял пламък, който не можеше да пренебрегне, нито да превъзмогне. Чувството за справедливост го беше изкусило и сега той се зачуди какво бе изгубил току-що, замисли се за смъртта, която усещаше да се загнездва в него. Съжалението, идващо така невъзвратимо след смъртта, заплашваше да го смаже. — Моури — отново прошепна той, почти като в молитва, — май убих себе си. Жив ли съм?
Крокъс се скри зад мраморната колона, без да откъсва очи от нисичката баргастка девица-воин, седнала на ръба на фонтана. Все едно, при Гуглата да вървят проклетите стражи в края на дърветата. Той беше крадец, нали? Освен това всички изглеждаха доста разсеяни.
Изчака за най-подходящия момент и когато той дойде, притича към сенките между първата редица дървета. Зад него не се чу тревожен вик, нито заповед да спре. Крокъс се шмугна в тъмното, обърна се и се присви. Да, тя продължаваше да седи там, с лице към него.
Той вдиша дълбоко, после се изправи. Държеше камъче. Погледна пазачите и изчака. След половин минута реши, че моментът е настъпил. Направи крачка напред и хвърли камъчето във фонтана.
Чалис Д’Арл подскочи, огледа се и изтри капчиците вода от гримираното си лице.
Сърцето му се сви, щом погледът й се плъзна покрай него и след това тя извърна глава на другата страна.
Крокъс замаха отчаяно с ръка. Това беше. Сега щеше да разбере на чия страна е. Затаи дъх и й махна отново.