Шантарам
- Автор: Робъртс Грегъри Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Шантарам». Краткое содержание книги:
— Като ярдове, метри и прочие ли?
— Именно. Ако нямаме общ договорен критерий за измерване на дължината, никога няма да се договорим колко земя имаш ти и колко — аз или колко дълги греди да отрежем, когато строим къща. Всичко ще е в хаос. Ще се караме за земята, а къщите ще рухват. Откакто свят светува, ние винаги сме се опитвали да постигнем обща договореност за измерването на дължината. Следиш ли този път краткия полет на мисълта ми?
— Все още да — засмях се и се зачудих накъде ли ме водят доводите на мафиотския дон.
— Е, след Френската революция учени и правителствени чиновници решили да се вложи някакъв разум в системата за мерки и теглилки. Въвели десетичната система, основана на единица за дължина, която нарекли метър, от гръцката дума метрон, със значение мярка.
— Така…
— И първото им решение било един метър да се равнява на една десета милионна, част от разстоянието между Екватора и Северния полюс. Но изчисленията им се основавали на идеята, че Земята е идеална сфера, а Земята, както днес знаем, не е идеална сфера. Наложило се да изоставят този начин за измерване на метъра и вместо това решили да се равнява на разстоянието между две много фини линии върху пръчка от платино-иридиева сплав.
— Платино…
— Иридиева. Да. Но платино-иридиевите пръчки се рушат и свиват много бавно, въпреки че са много твърди, и мерната единица постоянно се променяла. В по-нови времена учените разбрали, че размерът на платино-иридиевата пръчка, която използвали за еталон, след, да речем, хиляда години ще бъде много по-различен от днешния.
— И… това е било проблем?
— За строенето на сгради и мостове, не — отвърна Кадербай, приел моя довод много по-сериозно от мен.
— Но недостатъчно точно за учените — додадох по-сериозно.
— Да. Те искали непроменлив еталон, с който да измерват всичко останало. И след няколко опита и различни техники международният стандартен еталон за един метър бе определен едва миналата година, като разстоянието, което един светлинен фотон изминава във вакуум, грубо казано, за една тристахилядна от секундата. Разбира се, това води до въпроса как секундата е била приета за мерна единица време. Историята е не по-малко очарователна и мога да ти я разкажа, ако искаш, и тогава да продължим с темата за метъра?
— Аз… ще съм доволен засега да си останем с метъра — отклоних, отново усмихнат против волята си.
— Много добре. Мисля, че схващаш мисълта ми — ние избягваме хаоса в строежа на къщи, поделянето на земята и така нататък, като разполагаме с общоприета стандартна мерна единица за дължина. Наричаме я метър и след много опити сме се договорили за модела на определяне на тази единица мярка. По същия начин можем да избегнем хаоса в света на човешките дела, като разполагаме с общоприета стандартна мерна единица за морала.
— Разбирам те.
— В момента повечето от начините за определяне на единицата за морал си приличат в намеренията, но се различават в подробностите. Затова свещениците на един народ благославят войниците си, преди да заминат на война, а имамите на друга държава благославят своите, когато тръгнат срещу тях. И всеки участник в изтреблението твърди, че Бог е на негова страна. Няма обективно и универсално приемливо определение за доброто и злото. И докато не се сдобием с него, ще продължаваме да оправдаваме собствените си действия и да заклеймяваме действията на другите.
— И ти издигаш физиката на Вселената като един вид платино-иридиева пръчка?
— Ами, мисля, че нашето определение е по-близо по прецизност до фотонно секундната мярка, отколкото до платино-иридиевата пръчка, но по същество е така. Мисля, че когато търсим обективна мярка за доброто и злото, мярка, която всички хора биха приели като разумна, най-добре е да изучаваме устройството и природата на Вселената — качества, които определят цялата й история и факта, че тя постоянно върви към все по-голямо усложнение. Най-добре е да използваме самата природа на Вселената. И всички свещени писания на всички големи религии ни дават този съвет. Свещеният Коран, например, често ни казва и ни наставлява да изучаваме планетите и звездите, за да открием истината и смисъла.
— Но все още се налага да задам въпроса защо да използваме точно този факт, тенденцията към усложнение, а не някой друг? Все пак не е ли произволно? Все пак не е ли въпрос на избор кой факт избираш за основа на своята нравственост? Не се правя на тъп, наистина ми изглежда съвсем произволно.