Кралица на сенките
- Автор: Маас Сара Дж., Маас Сара Джанет
- Серия: Стъкленият трон #4
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1765-2
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на сенките». Краткое содержание книги:
Имаше чувството, че Лоркан ще започне с Морат. И се молеше елфическият воин да се пребори с всички трудности, които го очакваха, и да възтържествува. Така несъмнено щеше да улесни живота ù. Макар и един ден да се върнеше, за да срита задника ù, задето го беше измамила.
Колкото повече напредваха на север, толкова по-хладовити ставаха летните дни. Еванджелин се справяше похвално и нито веднъж не се оплака, че трябва да спи на постелка на земята. Напротив, с радост се гушкаше с Лапичка, новата ù пазителка и предана приятелка.
Лизандра реши да изпробва способностите си по време на пътешествието – летеше с Роуан или тичаше с Лапичка, преобразена в красиво черно куче, а понякога прекарваше дни наред като призрачен леопард и нападаше Едион, когато принцът най-малко очакваше.
Три седмици уморителен път, но и три от най-щастливите седмици в живота на Елин. Е, от време на време ù се приискваше с Роуан да останат насаме особено когато я гледаше с онзи възпламеняващ поглед. Понякога, ако наоколо нямаше никого, Роуан се прокрадваше зад гърба ù и погъделичкваше врата ù с нос или захапваше нежно ухото ù, или просто я прегръщаше силно и вдишваше аромата ù.
Една нощ – само една проклета нощ с него ù стигаше.
Но не смееха да пренощуват в някоя странноприемница, затова Елин беше принудена да сдържа пламъка си и да търпи тихите подигравки на Лизандра. Пътят им ставаше все по-стръмен и хълмист и светът се обгръщаше в още по-тучна, яркозелена растителност, прошарена с назъбени гранитни скали. Един ден, когато слънцето току-що бе изпълзяло иззад хоризонта, Елин вървеше до коня си, за да не се налага да носи и нея по един особено стръмен хълм. Вече беше закусила два пъти, потеше се обилно и се чувстваше мръсна. А това не помагаше на настроението ù. Оказваше се, че огнената магия им служи доста добре – топлеше ги в хладните нощи, помагаше им да разпалят огньовете си и да кипнат вода. Можеше да убие човек за една голяма вана, в която да се кисне с часове, но глезотиите трябваше да почакат.
– Отвъд този хълм е – обади се Едион от лявата ù страна.
– Кое? – попита го тя, метна небрежно огризката от ябълката си и най-случайно уцели преобразената в гарван Лизандра, която изграчи възмутено. – Извинявай – викна ù.
Лизандра гракна отново и се издигна към небето. Лапичка залая радостно по нея, докато Еванджелин се кискаше върху дългокосместото си пони. Едион посочи билото пред тях.
– Ще видиш.
Елин погледна към Роуан, който цяла сутрин бе летял пред тях като белоопашат ястреб. Сега вървеше до нея, водейки черния си жребец. Той вдигна вежди в отговор на безмълвния ù въпрос. Няма да ти кажа. Тя го изгледа свирепо. Хвърчаща гад.
Роуан се ухили. А Елин се зае да изчислява от колко време вървяха и...
Изкачиха се до билото на хълма и спряха. Елин пусна повода на кобилата си и пристъпи колебливо напред в меката смарагдова трева.
Едион докосна рамото ù.
– Добре дошла у дома, Елин.
Пред очите ù се простираше земя на величествени планини – Еленови рога, осеяна с долинки, реки и хълмове. Земя на необуздана, дива красота.
Терасен.
Земя с аромат на заснежени борове... Как досега не бе осъзнала, че Роуан ù ухае на Терасен, на дома? Той я доближи и пророни:
– Имам чувството, че цял живот съм търсил това място.
И наистина – с буйните ветрове, фучащи волно между сивите зъбери на Еленови рога, с гъстата зеленина на Оуквалдския лес отляво, с реките и долините, ширнали се към внушителните планини на север – Терасен беше същински рай за един ястреб. Рай за нея.
– Натам. – Едион посочи един малък, загладен от стихиите гранитен камък, по чието сиво тяло бяха издълбани спирали и завъртулки. – Подминем ли онзи камък, сме на терасенска територия.
Като насън Елин тръгна към камъка, отправяйки тиха благодарствена песен към Мала, носителката на огъня, задето я бе довела до това място, до този момент.
Прокара ръка по грубата му, затоплена от слънцето повърхност и тя сякаш ù отвърна с гъделичкащ поздрав.
После пристъпи отвъд камъка.
Елин Ашривер Галантиус най-сетне си беше у дома.
БЛАГОДАРНОСТИ
Май вече е общоизвестно, че не би ме имало без моята близначка по душа, съпилот на „Джейгър“ и посестрима в занаята Сюзан Денард. Суз, ти си светлината ми в мрака. Вдъхновяваш ме да бъда не само по-добър писател, но и по-добър човек. Приятелството ти ми дава сила, смелост и надежда. Каквото и да се случи, каквото и да ме чака отвъд ъгъла, знам, че мога да го преодолея и да възтържествувам, защото ти си до мен. А по-велика магия от това не съществува. Изгарям от желание да покорим вечността като величествени тигрици вампирки.