Кралица на сенките
- Автор: Маас Сара Дж., Маас Сара Джанет
- Серия: Стъкленият трон #4
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1765-2
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на сенките». Краткое содержание книги:
– Щом аз съм вързан за кралския престол, и ти си вързан за него. Така че отивай да се лекуваш в Торе Сесме, Каол. Защото ни чака работа. – Кралят стрелна поглед към Несрин. – За щастие, вече имаш добре осведомен съветник.
После напусна стаята.
Каол впи очи в Несрин, която го гледаше с ръка на устата.
– Май в крайна сметка наруших обещанието си към теб – продума той. – Все пак не мога да си тръгна невредим от двореца.
Тя избухна в сълзи.
– Напомни ми повече никога да не се шегувам – добави, макар тежката, смазваща паника да се загнездваше отново в душата му.
Краката му... не. Не... нямаше да замине за Торе Сесме, освен ако не му гарантираха, че има кой да го изправи на крака. В противен случай не отиваше.
Тънките рамене на Несрин се тресяха от мълчаливи вопли.
– Несрин – рече дрезгаво той. – Несрин... моля те.
Тя се свлече на пода до леглото и зарови лице в ръцете си.
– Когато дворецът рухна – подхвана с пресекващ глас, – реших, че си мъртъв. А когато видях вълната от стъкла да лети към мен, си помислих, че и аз скоро ще умра. Но тогава избухна огънят и започнах да се моля... Молех се да е спасила и теб.
Роуан се беше погрижил за това, но Каол нямаше намерение да я поправя.
Тя свали ръце от лицето си и погледна към тялото му, скрито под завивките.
– Ще те оправим. Ще отидем в Южния континент и ще ги принудим да те излекуват. Виждала съм какви чудеса сътворяват и съм сигурна, че ще ти помогнат. А...
Той се пресегна за ръката ù.
– Несрин.
– А и вече си лорд – продължи тя, клатейки глава. – И преди беше лорд, но... вече си дясната ръка на краля. Знам, че е... знам, че с теб...
– Ще намерим решение – помогна ù Каол.
Тя най-сетне посрещна погледа му.
– Не очаквам нищо от теб...
– Ще измислим нещо. Пък и може да не искаш сакат мъж.
Несрин се отдръпна назад.
– Обиждаш ме, ако наистина смяташ, че съм толкова повърхностна и придирчива.
Той се засмя.
– Към следващото приключение тогава, Несрин Фалик.
85.
Елида не можеше да спре сълзите си, докато вещиците летяха на север. Не я интересуваше, че лети или че смъртта я дебне отвсякъде. Постъпката на Калтейн... Тя не смееше да отвори юмрука си от страх, че камъчето, увито в плат, ще изхвърчи от дланта ù. По залез кацнаха някъде в Оуквалд. И това не я интересуваше. Легна и веднага потъна в дълбок сън, облечена в роклята на Калтейн, стиснала парчето от пелерина в ръката си.
Някой я загърна през нощта, а като се събуди, намери на земята до себе си комплект дрехи – кожен костюм за летене, риза, панталони и ботуши. Вещиците спяха, обградени от уивърните си като със стена от мускули и смърт. Елида отиде до близкото поточе, където съблече роклята си, седна във водата и загледа как течението си играе с двете разхлабени парчета от веригата около глезените ù, докато зъбите ù не затракаха от студ.
Като облече оставените ù дрехи – малко големи, но топли, – пъхна частицата плат и камъчето в един от вътрешните джобове.
Селена Сардотиен.
Никога не бе чувала това име, не знаеше къде да я търси. Но за да се отблагодари на Калтейн...
– Не пилей сълзи по нея – обади се Манон от няколко метра разстояние. В чистите си ръце държеше торба. Явно беше измила кръвта и мръсотията от тях предишната вечер. – Знаеше какво прави и не го правеше заради теб.
Елида избърса лицето си.
– И все пак спаси живота ни... и избави клетите вещици в катакомбите от мъките им.
– Стори го заради себе си. За да се освободи. И имаше пълното право. След онова, което ù причиниха, имаше право да разкъса целия свят на парчета. Вместо това беше срутила една трета от Морат.
Манон не грешеше. Калтейн не я интересуваше дали те бяха успели да избягат от взрива.
– А сега какво?
– Връщаме се в Морат – отвърна просто Манон. – Но без теб.
Елида се опули насреща ù.
– Само до тук можем да те доведем, без да ни заподозрат в нещо – обясни вещицата. – Като се върнем, ако чичо ти е оцелял, ще му кажа, че навярно си загинала с другите в подземието.
Взривът бе заличил всички доказателства за онова, което Манон и Тринадесетте ù бяха извършили, за да измъкнат Елида от тъмницата.
Но ако останеше тук... съвсем сама в широкия, жесток свят...
– Къде да отида? – прошепна Елида. Обграждаха ги необятни гори и хълмове. – Не мога да... не мога да чета, а и нямам карта.
– Върви където щеш, но ако бях на твое място, бих тръгнала на север през гората. Стой настрана от планините. Продължавай напред, докато не достигнеш Терасен.