Кръвно отмъщение
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #6
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Георгий Мокеевич Марков
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Кръвно отмъщение». Краткое содержание книги:
— Защо не изчакахте? — питаше той със съжаление. — Толкова отдавна не съм виждал Ирина, пък и Лидочка щеше да се зарадва.
— В положение сме — напомних аз, чувствайки, че използвам този коз прекалено често. — Нищо, това беше редовната разходка на малкия хипопотам. — Ирина незабавно ме прасна по тила за това определение. — Но исках да докладвам, че следствието не дреме.
Разказах му за находката на Семенихин и Костя разбра всичко както трябва. Изобщо рядко имахме разногласия по провеждането на следствените действия.
— Въпросът е, свързан ли е този „Макаров“ със „стрелците“? — каза той. — Може би е случайност?
— Чакай, дай първо да се оправим с краснодарската история. Трябва да изясним кого са убили там, защо и кой е замесен.
— Ела утре сутринта — каза Костя. — Но наистина сутринта, а не към дванайсет. Утре ще ми се изтърсят едни французи, няма защо да те виждат. В понеделниците си особено изразителен.
— Винаги съм изразителен — казах. — Но утре смятах да ходя в Краснодар.
— Ще успееш — измърмори Костя. — Поздрави жена си и майка си!
Поздравих майка си, когато вечерта закарах Ирина на вилата. Времето беше отвратително, не исках да се връщам в тъмното по хлъзгавия път и останах там за през нощта. Половината нощ Ирина ми излага съмненията си относно предстоящия процес на детераждане и ми се наложи да го изтърпя, защото помнех за влиянието на нервното състояние на майката върху психиката на детето. Даже и да не го помнех, тя ми напомняше не по-малко от два пъти на час. Заспах с мисълта, че новороденото същество трябва да е оградено от възможните кавги на родителите, разгорещените им спорове или повишения тон. Остро ми се прииска да се родя отново.
Утрото с нищо не беше по-добро от вечерта, времето си оставаше отвратително и се влачих повече от час до прокуратурата. Меркулов се оказа на съвещание при генералния, но заповедта за командировката ми в Краснодар съществуваше и вече беше подписана. Докато получавах парите в счетоводството, ме намери Галина Викторовна, секретарката на Костя, и ми предаде спешно повикване. Едва успях да се обадя в криминалната, за да се свържа с прословутия Дроздов, и той самодоволно ми каза, че вече е резервирал два билета за самолета. Здраво ме закопа.
В кабинета си Меркулов говореше с някого по телефона, но като ме видя, ме повика с пръст и каза в слушалката:
— Моля да ме извините, звъннете пак след един час, имам спешно оперативно съвещание.
Той затвори и ме погледна.
— Излитам след час и половина — казах аз. — Имаш ли някаква връзка в Краснодар?
— Ще се обадя — каза той. — Нали не си казал на никого за срещата ни в Белия дом?
— Трябваше ли? — попитах.
— Ти, младежо, не разбираш съвсем нещата — търпеливо произнесе той. — Затова се придържай към моите преки разпореждания. Мълчи си за нашия доброжелател, става ли?
— Костя, за пети път ме караш да си припомням този разговор — казах аз. — А паметта ми е лоша и този процес е мъчителен за мен. Какво толкова е казал?
— Каза повече, отколкото искаше — мрачно измърмори Костя. — Между другото вече направих справка. Егор Алексеевич Синюхин е умрял през август деветдесет и първа година.
— Преди или след? — попитах аз.
— След.
— Във връзка с него?
— Не знам.
— Значи дядото сее пошегувал с нас?
— Не мисля — поклати глава Меркулов. — Нали си спомняш, той каза, че трябва да проявим настойчивост. Не може да не е знаел за смъртта на стария си приятел и ни е насочвал не към човека, а към фактите. Трябва да се поразровим.
— Помози Бог, Константин Дмитриевич — казах аз. — Колкото до мен, предполагам, че дядото се правеше на важен. Човек от време на време иска да се почувства съпричастен към тайните на битието.
— Това не значи, че тайните на битието не съществуват — отвърна Меркулов.
— Когато се върна, ще ми разкажеш какво е имал предвид — казах аз.