Дъщеря на съдбата [bg]

Лоша слава

Джейкъб Тод съжали за заминаването на Фелисиано и Паулина, защото бе завързал добро приятелство с милионера от мината и размирната му съпруга. Радушието, с което го обграждаха младите предприемачи, се равняваше на неприязънта, която започваше да изпитва към членовете на клуб „Унион“. Също като него самия новите индустриалци бяха проникнати от европейски идеи и бяха носители на свободолюбиви и напредничави убеждения, за разлика от старата, изостанала с половин век земевладелска олигархия. Под леглото му лежаха на купчина още сто и седемдесет библии, но вече бе забравил за тях, понеже отдавна бе изгубил облога. Бе усвоил достатъчно испански, за да се справя самостоятелно, и макар без ответ, все още бе влюбен в Роуз Съмърс — две сериозни причини да остане в Чили. Постоянните насмешки на младата жена се бяха превърнали в очарователна привичка и не го обиждаха. Приемаше ги по навик, шеговито, и им отвръщаше незлобливо, като в игра на топка, чиито тайни правила бяха известни само на тях двамата. Сближи се с някои интелигенти и прекарваше с тях по цели нощи в спорове върху френските и немските философи или върху научните открития, разширили обхвата на човешкото познание. Разполагаше с много време за размисъл, четене и разговори. Насъбраните идеи записваше в овехтяла от употреба дебела тетрадка, а значителна част от доходите си харчеше за книги, като ги поръчваше в Лондон или ги купуваше от книжарница „Сантос Торнеро“ в квартал „Алмендрал“. Между другото това бе кварталът на французите и там се намираше най-хубавият публичен дом във Валпараисо. А в книжарницата си даваха среща представители на интелигенцията и начеващи писатели. Тод четеше по цели дни, след това заемаше книгите на другарите си, а те ги превеждаха криво-ляво, отпечатваха ги в нескопосани брошурки и ги предаваха от ръка на ръка.