Дъщеря на съдбата [bg]

— Не му беше дошло времето, Джереми. Всяко момиче за женене се нуждае от накити, от чеиз с достатъчно тоалети за няколко години напред и от всичко необходимо за домакинството, а също и от солидна сума пари, за да започне съпругът някакви сделки.

— А мога ли да знам какъв ще е приносът на годеника?

— Ще й създаде дом, а освен това ще издържа жена си цял живот. Все пак остават още няколко години, докато Елайза достигне възраст за женене, а дотогава ще има зестра. Ние с Джон ще се потрудим да й я обезпечим, от теб не искаме нищо. Но няма смисъл да губим време в приказки отсега. Мисли за Елайза, все едно че е твоя дъщеря.

— Но тя не е, Роуз.

— Тогава приеми, че сякаш е мое дете. Съгласен ли си поне на това?

— Добре, съгласен съм — отстъпил Джереми Съмърс.

Чаените отвари се оказаха чудодейни. Болната се възстанови напълно и след четиридесет и осем часа прогледна и засия. Пое грижите за брат си с очарователно внимание, по-приветлива и по-нежна към него от всякога. Домът възобнови нормалния си ритъм, от кухнята към трапезарията потеглиха ненадминатите креолски блюда на мама Фресия, благоуханният хляб, омесен от Елайза, и изисканите торти, допринесли толкова много за славата на Съмърсови като добри домакини. От този момент мис Роуз изведнъж промени нехайното си отношение към Елайза и се посвети на подготовката й за училище с небивала дотогава майчинска всеотдайност, като в същото време предприе непробиваема обсада около мадам Колбер. Бе решена да осигури на Елайза образование, зестра и слава на хубавица, дори да не е красива, защото според нея красотата беше въпрос на самочувствие. Всяка жена, ако се държи самоуверено като несравнима красавица, непременно ще убеди всички, че е такава, твърдеше тя. Първата крачка към освобождението на Елайза бе подходящият брак, след като момичето не разполагаше с по-голям брат, който да й бъде опора, както в нейния случай. Самата тя не виждаше полза от женитбата — съпругата се превръщаше в собственост на мъжа си, с по-малко права от слугиня и от дете, но от друга страна пък самотната жена без състояние оставаше на произвола на съдбата. Омъжената, ако е хитра, можеше поне да управлява съпруга си, а с малко късмет дори да овдовее рано…