Интервенция [bg]

— Истина е. — Шон се усмихна още по-широко. — Но още по-ироничното е, че същата тази продажност и подкупност е много вероятно да ме изстреля в археологическата стратосфера. Тогава Белзони, Шлиман и Картър ще ми дишат праха.

Сана не се сдържа и завъртя очи. Въпреки че самочувствието на Шон я бе впечатлило в началото на връзката им, сега тя го намираше за детинско и егоистично; и освен това издаваше несигурност, каквато преди не бе подозирала.

Забелязал реакцията й, и интерпретирайки я погрешно, Шон добави:

— Не мислиш, че ще е страхотно? Грешиш! Ще е нещо грандиозно. И знаеш ли на кого ще ми е най-забавно да съобщя изключителната новина?

— Не мога да си представя — каза Сана. Повече й беше интересно обсъждането на темата на шокиращото писмо, отколкото потенциалния му ефект върху кариерата на Шон.

— На Негово Високопреосвещенство! — каза Шон с намек за пренебрежение. — Кардинал Джеймс О’Рурк, архиепископ на нюйоркската епархия. — Шон се разсмя, предвкусвайки удоволствието. — Нямам търпение да се отбия у моя приятел от колежанските гуляйджийски години в „Амхърст“, сега най-издигнатият член на църковната институция, и този, който вечно ми четеше лекции да съм си поправел поведението. Ще ми е много забавно да му навра носа в това писмо и да му докажа, че един от неговите най-самомнителни духовници, смятайки се за непогрешим, жестоко е грешал.

— О, моля те! — смъмри го Сана. Твърде често беше ставала свидетел на безполезните спорове между съпруга й и архиепископа в малките часове на денонощието, след вечеря в резиденцията на кардинала. — Вие двамата никога няма да сте на едно мнение за нещо.

— Този път, благодарение на Сатурний, ще разполагам с доказателство.

— Е, надявам се поне да не съм там — подхвърли Сана. Никога не се беше чувствала приятно на тези вечери и с времето беше спряла да участва. Беше им предложила вместо това да излязат на ресторант, но и двамата не проявиха желание. Те, както изглежда, изпитваха прекалено голямо удоволствие от безкрайните си язвителни дебати и не искаха да се въздържат.

В началото на отношенията им, когато Шон за първи път й беше казал за дългогодишното си приятелство с архиепископа, тя не му беше повярвала. Архиепископът беше най-влиятелният прелат в страната, ако не и в полукълбото. Той беше истинска знаменитост. Говореше се дори, че можело да бъде назначен във Ватикана.

Но не техните позиции правеха приятелството им толкова уникално. А индивидуалностите им — Шон, светският екстроверт, постоянно търсещ възможности за реално или въображаемо самовъзвеличаване, Джеймс — винаги сдържаният енорийски свещеник, когото съдбата вечно причакваше, товарейки го с все повече и повече отговорности, за които той не беше добре подготвен. Онова, което никога не преставаше да забавлява Сана, беше как тези два толкова противоположни стила биваха отхвърляни от самите стари приятели. Шон нямаше нищо от сдържаността на Джеймс, обвинявайки го в необуздана амбиция, подсилена от изключителен прагматизъм, заядливост и способност да се превъзнася и ласкае. Джеймс смяташе перченето на Шон за точно толкова подозрително, убеден, че Шон е вътрешно несигурна личност — мнение, което Сана бе започнала да споделя. Джеймс не се уморяваше да напомня на Шон, че Господ и Църквата са тук, за да му помогнат.